документална обоснованост на сделка във връзка с доставка по договор съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)

3_2836/12.12.2014 г.
ЗКПО, чл. 10, ал. 1 и ал. 2;
ЗКПО, чл. 26, т. 2;
ЗКПО, чл. 77, ал. 1;
ЗСч, чл. 4, ал. 3;
ЗСч, чл. 7;
ЗДДС, чл. 6, ал. 2, т. 2;
ЗДДС, чл. 13, ал. 1;
ЗДДС, чл. 25, ал. 3, т. 1;
ЗДДС, чл. 63, ал. 1, ал. 3 и ал. 4;
ППЗДДС, чл. 58, ал. 3 и 4
Относно: документална обоснованост на сделка във връзка с доставка по договор съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването „А“ ЕООД е дружество с предмет на дейност производство на инструменти и инструментални системи за металорежещи машини с ЦПУ. Основният пазар на дружеството е Европейският съюз и по-конкретно Германия. Най-голям клиент на дружеството е европейският клон на голямата американска фирма „K“. Основен материал в производствената дейност на същото е стоманата. Към настоящия момент дружеството има предложение за договор от фирма „S“ GmbH за доставка на стомана с високо качество и изгодна цена. Договорът, предложен от тази фирма, е „договор за консигнационен склад“. Стоманата, обект на сделката, заявена по вид и количество от дружеството, пристига и се приема в склад на същото с ,,Приемо-предавателен протокол“ и съответен транспортен документ CMR на определена дата. Тя остава собственост на фирма „S“ GmbH и се отчита като „стока“ на отговорно пазене. „А“ ЕООД ползва част от тази „стока“ в производствената си дейност. В края на месеца дружеството предоставя на фирма „S“ GmbH onuc на видовете и количествата стомани, използвани към момента. Следва фактуриране от страна на „S“ GmbH, като фактурата е с разсрочено плащане. В края на календарната година фирма „S“ GmbH фактурира цялото налично количество стомана в склада на “А“ ЕООД.
Във връзка с горното се поставя въпроса за допустимостта и документалната обоснованост на сделката?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите ЗКПО (обн. ДВ, бр.105 от 22 декември 2006 г., посл. изм. ДВ. бр.1 от 3 януари 2014 г.), ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 1 от 03.01.2014 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 110 от 21.12.2013 г.) изразяваме следното принципно становище:
Относно документалната обоснованост на сделката съгласно ЗКПО:
За да бъде признат даден разход за данъчни цели, той следва да е свързан с дейността, да е документално обоснован и да не попада в изрично изброените от ЗКПО хипотези, при които възниква данъчна постоянна разлика, в т.ч. да не е извършен с цел отклонение от данъчно облагане.
Съгласно чл.4, ал.3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
Изискванията към реквизитите на първичния счетоводен документ са подробно регламентирани в чл.7 от ЗСч. Действащата към момента нормативна уредба не конкретизира вида на първичния счетоводен документ, но изисква той да отразява вярно стопанската операция. За данъчни цели признаването на разходите се основава на документалната им обоснованост.
Понятието „документална обоснованост” е дефинирано в чл.10 от ЗКПО. По силата на ал.1 от същата правна норма, счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция. Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗКПО документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация по ЗСч може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Предвид спецификата на доставката, при придобиването на стоманата, принципът за документална обоснованост има по-особено проявление. Необходимо е наличието на първичен документ, доказващ придобиването на стоманата от дружеството, който да съдържа достатъчно информация за наименованието на документа, идентификатори на фирмата, съставител на документа, предмета на покупката, количество, единична цена, обща стойност и др. За документалното доказване на разходите е задължително както наличието на документ за придобиване на материалния запас, така и документи, доказващи използването на същия за нуждите на стопанската дейност – например искане за отпускане на материали или лимитна карта, т.е. първични счетоводни документи за влагане на материалния запас. Горепосочените документи са необходими, тъй като използването на стоманата в производството е сложен процес. Само с първични документи за получаването и влагането на стомана в производството може да се обоснове наличието на причинно-следствена връзка между изписаната отчетна стойност на материалния запас и получената продукция.
В случай, че не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, счетоводните разходи, които не са документално обосновани не се признават за данъчни цели на основание чл. 26, т. 2 от същия закон. Също така, на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане.
Данъчно третиране по ЗДДС:
Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС обект на облагане с ДДС е всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация.
За да е налице вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, е необходимо да се изпраща или транспортира стока от територията на друга държава членка до територията на страната при следните хипотези:
– да се придобива правото на собственост върху нея и доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка;
– фактически да се получава стоката и доставчикът да е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС (т. 2 – при фактическо предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката под отлагателно условие или срок; т. 3 – при фактическо предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; т. 4 – при фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка).
Видно от текста на разпоредбата, за да е налице ВОП за дадена доставка на стока следва да са налице кумулативно следните условия:
1. Доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
2. Предмет на вътреобщностното придобиване са стоки.
3. Възмездност на придобиването.
4. Транспортирането на стоките до територията на страната от територията на друга държава членка.
Следователно за дружеството ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, ако са изпълнени посочените по-горе условия.
Съгласно чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС за доставка на стока за целите на този закон се смята и фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок. В този случай на датата на фактическото предоставяне на стоката възниква данъчно събитие по смисъла начл. 25, ал. 3, т. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 6 от закона на датата на възникване на данъчното събитие:
1. данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или
2. възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Разпоредбата на чл. 63 от ЗДДС регламентира данъчното събитие и изискуемостта на данъка при вътреобщностно придобиване. Съгласно ал. 1 от същата правна норма данъчното събитие при ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Данъкът, в този случай, става изискуем на 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие, по силата на ал. 3 на същата разпоредба.
На основание чл. 63, ал. 4 от ЗДДС, независимо от ал. 3, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, когато тази фактура е издадена преди 15-ия ден на месеца, следващ месеца, през който е настъпило данъчното събитие.
Начисляването на данъка по реда на чл. 86 от ЗДДС се извършва чрез съставяне на протокол с реквизитите по чл. 117, ал. 2 от същия закон, в 15-дневен срок от датата, на която данъкът е станал изискуем.
Предвид горното и доколкото, видно от изложената фактическа обстановка и приложения договор към писменото запитване, българското дружество фактически получава стоката, а прехвърлянето на собствеността е уговорено да се извърши под отлагателен срок /чл. 6, ал. 2, т. 2 от ЗДДС/, за същото данъкът става изискуем на 15-то число на месеца, следващ месеца, през който стоката е фактически предоставена, освен ако доставчикът издаде фактура преди тази дата.
Следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 58, ал. 3 и 4 от ППЗДДС, съгласно които в случаите на вътреобщностно придобиване на стоки във връзка с фактическо получаване на стоки по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит може да се упражни и когато доставчикът на стоката не е издал документ, който отговаря на изискванията по чл. 114 от закона. В тези случаи лицето, което извършва придобиването, трябва да разполага с други документи, удостоверяващи данъчната основа на фактически получените стоки по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС.
За пълнота на изложението уведомяваме, че относно правната регламентация на ВОП е изразено становище на изпълнителния директор на НАП с писмо Изх. № 91-00-241 от 04.06.2009 г., достъпно в сайта на НАП – www.nap.bg.
 

Оценете статията

Вашият коментар