Документиране на доставка на транспортна услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в случаите на самофактуриране съгласно ЗДДС.

1277/05.11.2014
Чл.113, ал.11 ЗДДС
Чл.79б, ал.8 ППЗДДС
Относно: Документиране на доставка на транспортна услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, в случаите на самофактуриране съгласно ЗДДС.
В писмено запитване, постъпило в Дирекция …………..с вх. № ………….г. сте описали следната фактическа обстановка:
Фирмата извършва транспортни услуги на товари на територията на ЕС. В последно време голяма част от клиентите използват метода на самофактуриране, като част от фирмите дори не искат съгласието на дружеството, а само го информират, че те работят чрез самофактуриране ииздадената от дружеството фактура няма да бъде обработена и заплатена. Фирмите са от Германия, Белгия, Франция, Австрия, Люксембург и с тях се извършват обикновено само единични курсове. В тези случаи товара се взема от транспортни борси и няма възможност дружеството да поставя условията – или се съгласява с техните условия или не се съгласява и не работи с тях. На транспортните борси товарите са ограничени и воденето на преговори за документирането на доставките е нереално.
Доколкото документирането на доставките е по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката, дружеството не е в състояние да познава законодателството на всички страни в ЕС. Издадените документи за самофактуриране не са фактури, а кредитни известия /т.нар.Gutshrift/ с дата различна от датата на натоварване, различаваща се повече от 15-20 дена от датата на доставката на услуга, което в много случаи попада в следващия календарен месец, съответно тримесечие. Според един от клиентите на дружеството това не противоречи на законодателството на съответната държава.
Процедурата по приемане от доставчика на издадена фактура не може да намери приложение в отношенията с чуждестранните клиенти, тъй като когато дружеството има изисквания към тях или не приеме издадената фактура отказват да заплатят извършената услуга.
Отразяването в счетоводните документи и в дневника за продажби на получените от чуждестранните фирми фактури води до неотчитане на приходите в периода, през който реално са извършени услугите и съответно са отчетени разходите. Получава се непоследователност в датите на документите за прихода – за извършена по-рано услуга има документ с по-късна дата.
С оглед изложеното сте поставили следните въпроси:
1. В кой период дружеството да отчета приходите от извършените услуги, за които получава от чуждестранните фирми документи за самофактуриране – в периода на извършване на услугата или в периода на получаване на документа? Следва ли да ги отразява ли в дневника за продажби и за кой период?
2. Може ли дружеството да продължи да издава фактури за отразяване на приходите, като към тези фактури се прикрепя идващия от чеждестанната фирма документ с цел реално да отчита приходите за месеца и тримесечието и в дневника за продажби да отразява издадената по ЗДДС фактура? В противен случай в счетоводните регистри става преплитане на дати на извършените услуги и датите не документите и не могат да се отчитат реално приходите.
Предвид разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ изразяваме следното становище:
В чл.113, ал.11 от ЗДДС е указано, че фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задължено лице-доставчик, може да издава и получателят по доставката, ако са изпълнени едновременно следните условия:
– има предварително споразумение между двете страни;
– налице е процедура за приемане на всяка фактура или известие към фактура от данъчно задълженото лице, доставящо стоката или услугата.
Следва да се отбележи, че чл.79б, ал.8 от ППЗДДС изисква страните по предварителното споразумение при необходимост да могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемане на издадената фактура или известие към фактура от страна на доставчика.
В случаите по чл.113, ал.11 от закона, когато получателяти доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият – в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата, където е мястото на изпълнение на доставката /чл.79б, ал.1 от ППЗДДС/.
Съгласно чл.21, ал.2 от ЗДДС доставката на услуги по транспорт на стоки в рамките на ЕС, предоставена на данъчно задължено лице е с място на изпълнение на територията на държавата членка, където получателят е установил независимата си икономическа дейност и при условията на чл.113, ал.11 от закона фактурирането може да се извърши от клиента по правилата, приложими в съответната държава членка на съюза.
Относно срока за издаване на фактурата, в чл.222 от Директива 2006/112/ЕО /изм. с Директива 2010/45/ЕС от 13 юли 2010г./ е указано, че за доставките на услуги, за които съгласно чл.196 клиентът заплаща ДДС,фактура се издава не по-късно от 15-ия ден на месеца, следващ този, през който е възникнало данъчното събитие.
Издадените от чуждестранния получател фактури или известия към фактури за изпълнените от българския доставчик транспортни услуги се считат за данъчни документи по смисъла на чл.112, ал.1 от ЗДДС, с оглед на коетоследва да се отразят в дневника за продажбите по чл.124 и в СД по чл.125 за данъчния период, през който са приети от доставчика. Освен това за услуги по чл.21, ал.2 от ЗДДС заедно със СД следва да се подава и VIES-декларацията за този данъчен период.
В ЗДДС и ППЗДДС не е предвидена възможност да се издават фактури и от доставчика в случаите на самофактуриране по чл.113, ал.11 от ЗДДС, във връзка с чл.79б, ал.5 от ППЗДДС.
Счетоводното третиране на приходите от извършените от дружеството транспортни услуги, както и тяхното признаване следва да става по правилата на счетоводен стандарт 18 „Приходи” и посочените в Закона за счетоводството основни принципи.

Оценете статията

Вашият коментар