3_2456/09.09.2013 г.
ЗДДС, чл. 21, ал. 2;
ЗДДС, чл. 111а, ал. 1, 2 и 4;
ЗДДС, чл. 113, ал. 11;
ППЗДДС, чл. 79б, ал. 1, 5 и 8
Относно: документиране на доставка на услуга с място на изпълнение на територията на държава членка, в случаите на самофактуриране съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, „А” ООД предоставя преводачески услуги на клиент – холандска фирма, регистрирана по ДДС и установена на територията на Холандия. Клиентът /холандската фирма/ е собственик на ЕООД в България, регистрирано като самостоятелно юридическо лице по българското право, отделно от неговия едноличен собственик, с което дружеството няма никакви взаимоотношения. „А” ООД предоставя услугата на холандската фирма и плащането се извършва по банков път от банковата сметка на същата в Холандия.
Всеки месец клиентът – получател на преводаческите услуги, предоставяни от дружеството, документира сделката съгласно чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС по правилата на държавата-членка, където е мястото на изпълнение на доставката. Клиентът извършва самофактуриране на основание чл. 113, ал. 11 от ЗДДС, като всеки месец броят преведени думи и тяхната стойност се изпращат от същия по електронната поща на дружеството за потвърждение. Това писмо се явява също и уведомление към „А” ООД, че получателят на услугата ще самофактурира в определен срок при липса на забележки от страна на дружеството относно точността на броя преведени думи и дължимата сума.
Клиентът се позовава на Директива 2006/112/EO на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на ДДС, чл. 56, т. 1, б. „в” за място на изпълнение на доставката, чл. 196 за изискуемост на ДДС от получателя на доставката и чл. 224, ал. 1 и ал. 2 за издаване на фактура и документиране на сделката от получателя по доставката.
Във връзка с изложеното са поставени въпроси дали изложените по-горе действия са законосъобразни и каква документация трябва да се представи пред ТД на НАП за уведомяване по процедурата за самофактуриране от страна на клиента?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 68 от 02.08.2013 г.) и Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС, обн. ДВ, бр. 76 от 15.09.2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г.) изразяваме следното становище:
С чл. 111а от ЗДДС (ДВ, бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) са въведени нови правила за документиране на доставките като се урежда приложимото законодателство по отношение изискванията към фактурите. Общият принцип е, че доставките се документират по законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставките. Това означава, че по реда на ЗДДС се документират доставките с място на изпълнение на територията на страната. Изключение от общото правило е въведено с разпоредбата на ал. 2 на чл. 111а от закона, съгласно която документирането на доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка се извършва по реда на ЗДДС, когато данъкът за доставката е изискуем от получателя и доставчикът е лице, за което са изпълнени едновременно следните условия:
1. лицето е установило независимата си икономическа дейност на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната, от който е извършена доставката, или при липса на такова установяване или такъв обект – има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията на страната;
2. лицето не е установено в държавата членка, на чиято територия е мястото на изпълнение на доставката, или неговият постоянен обект в тази държава членка не взема участие в доставката.
Следва да се има предвид обаче и изключението от горепосочената норма, а именно, че съгласно ал. 4 от чл. 111а от ЗДДС, ако фактурата се издава от получателя по доставката от името и за сметка на доставчика (самофактуриране), приложение ще намери общото правило, че изискванията към фактурата се определят от законодателството на държавата-членка, където е мястото на изпълнение на доставката. В съответствие с цитираните разпоредби, ако български доставчик, който отговаря на изискванията на чл. 111а, ал. 2 от ЗДДС е упълномощил получателя да издаде фактура, няма да се приложат изискванията на ЗДДС, а тези на другата държава членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Приложимото законодателство при самофактуриране на доставки, при които само единият от участниците е установен на територията на страната, е определено в чл. 79б от ППЗДДС. Когато получателят издава фактура или известие към фактура от името и за сметка на данъчно задълженото лице – доставчик, и получателят и доставчикът са данъчно задължени лица, единият от които е установен на територията на страната, а другият – в друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката /чл. 79б, ал. 1 от ППЗДДС/.
Съгласно ал. 5 от същата правна норма при доставка на услуга с място на изпълнение на територията на друга държава членка, когато и получателят е установен на територията на друга държава членка, документирането на доставката се извършва по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката.
Мястото на изпълнение на доставка на услуга, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Видно от изложената фактическа обстановка и приложените документи „А” ООД извършва преводачески услуги с получател холандска фирма, регистрирана по ДДС и установена на територията на Холандия. В този случай мястото на изпълнение на доставката на услуга съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, т.е. на територията на Холандия. Документирането на тези доставки на услуги, в случаите на самофактуриране, следва да се извърши по правилата на законодателството на държавата членка, където е мястото на изпълнение на доставката съгласно чл. 79б, ал. 5 от ППЗДДС.
С изменението на чл. 113, ал. 11 от ЗДДС се облекчават съществено условията, при които е възможно фактура от името и за сметка на доставчика да издаде получателят по доставката (самофактуриране). Единствените изисквания, за да е възможно това, са наличие на предварително споразумение между двете страни и договорена процедура за приемане на фактурите от доставчика. Следва да се отбележи, че чл. 79б, ал. 8 от ППЗДДС изисква страните по предварителното споразумение при необходимост да могат да представят доказателства както за него, така и по отношение на процедурата за приемането на издадена фактура или известие към фактура от страна на доставчика.
Предвид гореизложеното за дружеството не е налице задължение за уведомяване на компетентната ТД на НАП за наличие на предварително споразумение с холандската фирма. По искане на органите по приходите при последващи производства по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс обаче, двете страни трябва да са в състояние да докажат, че съществува такова предварително споразумение. Тези изисквания целят да гарантират правната сигурност и отчитането на издадените, макар и от друго лице фактури от името и за сметка на доставчика.’