3_ 850/23.02.2009 г.
ЗДДС, чл. 94, ал. 2, чл. 113
ППЗДДС, чл. 112, чл. 113
Относно: документиране на извършени доставки от регистрирано по ЗДДС физическо лице, регистрирано като едноличен търговец
Според изложената фактическа обстановка физическо лице е регистрирано като ЕТ и през течение на 2008 г. не извършва дейност чрез търговското си предприятие. През м.януари 2009 г. набира облагаем оборот от наем и подава заявление за задължителна регистрация по ЗДДС.
С оглед гореизложеното е поставен въпроса ако ЕТ започне да извършва сделки от търговското си предприятие, следва ли да се тълкува, че предприятието на ЕТ не е отделен субект и физическото лице е задължено да отразява в своите дневници за продажби издадените данъчни документи за наем като физическо лице и отчети за извършените продажби като ЕТ?
С оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ бр. 12 от 13.02.2009г./ и Правилника за приложението му /ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15 септември 2006г., посл. изм. ДВ, бр.4 от 16.01.2009 г./ изразяваме следното становище:
Едноличният търговец като субект на търговското право е физическо лице, което се регистрира под определено наименование, за да има право да извършва търговска дейност. С вписването на едно лице в търговския регистър като едноличен търговец не се появява нов правен субект и не се придобива нова правосубектност, различна от тази на физическото лице, а лицето получава възможността да действа като търговец в стопанския оборот и търговските сделки, но страна и субект в правоотношенията с контрагентите и администрацията продължава да бъде физическото лице.
Съгласно разпоредбата на §1, ал. 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ППЗДДС “идентификационен номер“ за целите на правилника е:
а) единен идентификационен код по търговския регистър – на вписаните в търговския регистър лица;
б) единният идентификационен код по БУЛСТАТ – на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;
в) единният граждански номер или личният номер на чужденец – на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;
г) служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви “а“ – “в“ и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Видно от разпоредбата на чл. 94 от ЗДДС вписването на лицата в специалния регистър за целите на облагането с ДДС е особено регистрационно производство, извършвано от органите на НАП, във връзка с което регистрираните лица получават отделен идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът “ВG“. А на основание §1, ал. 1, точка 4 от ДР на ППЗДДС идентификационен номер за целите на ДДС по чл. 94, ал. 2 от закона на регистрираните по закона лица е идентификационният номер по §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, пред който е поставен знакът “ВG“.
В този аспект трябва да се подчертае, че физическите лица, които подлежат на регистрация по реда на ЗДДС, следва да имат само един идентификационен номер за целите на ЗДДС, независимо от броя на наличните вписвания по реда на Закона за регистър БУЛСТАТ или вписването им в търговския регистър по реда на Закона за търговския регистър (ЗТР). От друга страна, регистрационното производство по реда на ЗДДС се извършва от органите на приходната администрация, за да бъде идентифициран еднозначно правният субект, който извършва облагаеми доставки и неговия статус във връзка с прилагането на данъчните режими за облагане на лицата с данък върху добавената стойност.
Ето защо в случаите, когато физическо лице подлежи на вписване в специалния регистър по реда на ЗДДС, независимо в какво юридическо качество то осъществява независима икономическа дейност – търговец, селскостопански производител, свободна професия, частен съдебен изпълнител и т.н., за целите на облагането с ДДС данъчно задължено лице е физическото лице и съответно физическото лице е правният субект, който подлежи на регистрация по ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на §1, ал. 2 от ДР на ППЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
За основа на идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС на физическите лица – еднолични търговци, следва да бъде използван единният идентификационен код, посочен в §1, ал. 1, т. 1 от ДР на ППЗДДС, издаден на физическите лица с оглед на тяхната търговска правосубектност, съответно пред който следва да бъде поставен знакът “ВG“.
Във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност – като търговец или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително) и да посочва във фактурата единствено идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец.
В случаите, когато издаването на фактура не е задължително, за извършените доставки се съставя отчет за извършените продажби съгласно чл. 119 от ЗДДС по реда на чл.112 от ППЗДДС.
На основание чл. 113, ал. 1 от ППЗДДС регистрираните лица водят задължително отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 от закона: дневник за покупките и дневник за продажбите, съдържащи информацията за всички издадени и получени данъчни документи и отчети, които следва да бъдат издадени съгласно изискванията на закона или правилника за приложението му.
Следователно независимо от това в какво точно качество се извършват доставките – като ЕТ или физическо лице, издадените данъчни документи и съставените отчети следва да бъдат включвани в дневника за продажбите за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем.’