Изх. № 23-29-130/07.12.2012 г
чл. 133, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК
В дирекция ОУИ ….. е постъпило Ваше писмо, прието с вх. № 23-29-130 от 19.11.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на чл. 133, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С Ревизионен акт /РА/ № ……….г. е приключила ревизия на „ХХХХХ” ЕАД, с който са определени задължения на дружеството по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) за периоди 01.04.2004 г. – 29.02.2008 г., главница и лихви за забава при внасянето на дължимия данък за съответните периоди.
Във връзка с Определение № 2290/09.07.2010г. на Административен съд ….. град е възложена ревизия за изменение на задълженията на дружеството по реда на чл. 134 от ДОПК. Тази ревизия е приключила с РА № ………г., с който са установени задължения на дружеството по ЗДДС в размери на главниците много по-ниски от установените с РА № …….. г. Задълженията за лихви, установени с РА № ……… г., обаче, са идентични по размер със задълженията за лихви, установени с РА № ………..г.
Дружеството е подало молба за поправка на очевидна фактическа грешка в РА № ………… г., с която моли да бъде коригиран акта в частта му за дължимите лихви за периодите м. април 2005 г. – м. април 2007 г., подробно описани в молбата. Целеният ефект е възстановяване на сумата от 136 083.37 лева.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Допусната ли е очевидна фактическа грешка при установяването на размерите на дължимите лихви в РА № ………. г.?
По така зададеният въпрос, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Преценката за липсата или наличието на очевидна фактическа грешка е изцяло в пределите на предметната компетентност на органа, който е компетентен да издаде и акта за поправка. Въпреки това в теоретичен аспект може да се отбележи следното: Чрез поправката на ревизионен акт по реда на чл.133, ал. 3 от ДОПК не може да бъде изменяна волята на автора на подлежащия на поправка акт. Това може да стане само чрез редовните способи за административен и съдебен контрол за законосъобразност, или по извънредния способ, предвиден в чл. 133, ал. 1 от ДОПК. Поради това, дори да е погрешно формирана волята на автора на ревизионния акт, независимо от това дали той е влязъл в сила или не, независимо, че е очевидна грешката, опорочила волята му, редът, регламентиран в чл. 133, ал. 3 от ДОПК, е неприложим.
Посоченият ред може да бъде приложен само в случаите, в които е налице несъответствие между формираната воля на автора на акта и нейното външно изразяване, т.е. когато грешка е допусната при изразяването на волята, а не при нейното формиране. В този смисъл е константната практика на върховния административен съд, както и становище на изпълнителния директор на НАП по запитване с вх. № 24-31-143 от 10.04.2007 г. Наличието на такава грешка в конкретния случай може да бъде установено след задълбочен анализ и сравнение на мотивите и диспозитива на ревизионния акт. В случай, че се установи, че волята на автора на акта е била размерът на задълженията за лихви да бъде коригиран (намален) в съответствие с намалението на размера на задълженията по главниците, то следва да се приеме, че при изразяването на волята си в разпоредителната част на акта, авторът е допуснал очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена по реда на чл. 133, ал. 3 от ДОПК. В случай, обаче, че се установи, че волята на органа по приходите е била да установи точно такъв размер на задълженията за лихви (поради неправилно изчисляване на срокове или неправилно приложен лихвен процент и т.н.), какъвто е отразен в разпоредителната част на РА, то не може да става въпрос за наличие на грешка и разпоредбите на чл. 133, ал. 3 от ДОПК не могат да бъдат приложени.
Последното важи и в случаите, в които в мотивите на акта въобще не се коментират лихвите.
В последните две хипотези пътят за защита интереса на адресата на акта е чрез неговото оспорване чрез жалба в законоустановения срок.
‘