прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).

Изх. № 23-29-106/16.10. 2014 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-29-106/….2014 г. относно прилагане разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е предоставило паричен заем на друго търговско дружество, с което са свързани лица по смисъла на пар. 1, т. 3 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В договора за заем изрично е договорено, че определената лихва в размер на 8% годишно е само за целите на данъчното облагане, като тази лихва няма да се дължи и заплаща между заемател и заемополучател.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Определените за данъчни целиприходи от лихви, следва ли да бъдат признати в увеличение на данъчната основа по ЗКПО от заемодателя?
2. Определените за данъчни целиразходи от лихви, следва ли да бъдат признати в намаление на данъчната основа по ЗКПО от заемополучателя?
3. В случай, че заемодателя и заемополучателя не са свързани лица, ще бъде ли признато данъчното преобразуване по първи и втори въпрос?
4. Определените само за данъчни цели и неначислени счетоводноразходи за лихви от заемателя, подлежат ли на регулиране по реда на слабата капитализация, на основаниечл. 43 от ЗКПО?
5. Следва ли определените само за данъчни цели и неначислени счетоводно приходи отлихви от заемодателя, да се отразяват в дневника за продажби като освободени доставки по ЗДДС? Участват ли при определянена коефициента по чл. 73 от ЗДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗКПО
По смисъла на ЗКПО получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващсе от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността се смята за отклонение от данъчно облагане – чл. 16, ал. 2, т. 3. А съгласно ал. 1 на чл. 16 от ЗКПО, когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която неводи до отклонение от данъчно облагане.
Следователно за данъчни цели лихвите, в случаите на получаване или предоставяне на кредити, не трябва да се отличават от пазарната лихва. Понятието „пазарна лихва” е определено в § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО.
На основание цитираните горе законови разпоредби, при определяне на данъчната основа/данъчния финансов резултат и на двете страни по сделката следва да се приложи пазарна лихва по смисъла на § 1, т. 32 от ДР на ЗКПО: „лихвата, която би била платена при същите условия за предоставен или получен кредит под каквато и да е форма по сделки, между лица, които не са свързани.
Разходите за лихви, когато не са отчетени при условията на отклонение от данъчно облагане, се третират в разпоредбата на чл. 43 от ЗКПО. В зависимост от съотношението на привлечения и собствен капитал на дружеството следва да се прецени възможността да се приложат изискванията на чл. 43 от ЗКПО за регулиране на слабата капитализация. В случай, че привлеченият капитал превишава трикратния размер на собствения капитал на дружеството, разходите за лихви следва да се регулират по реда на чл. 43, ал. 1. Разходите за лихви включват всички финансови (лихвени) разходи, отчетени по финансиране с привлечен капитал. В разходите за лихви не се включват разходите за наказателни лихви за закъснели плащания и неустойки; лихви, непризнати за данъчни цели на друго основание в закона; лихви и други разходи, които съгласно счетоводното законодателство са капитализирани като част от стойността на актив – ал. 3, т. 2, 3 и 4 от същата норма.
Доколкото лихвите не са отразени в счетоводните документи на страните, а са определени само за данъчни цели, за да участват при формиране на данъчния финансов резултат,същите не отговарят на изискванията на чл. 43 от ЗКПО.
Относно прилагането на ЗДДС
По смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС освободена доставка е договарянето, отпускането и управлението на кредит срещу насрещна престация /лихва/ от лицето, което го отпуска.
Предвид описаното в запитването, отпуснатия между дружествата заем е безвъзмезден, като 8% годишна лихвае определена само за целите на ЗКПО, в този случай чл. 46, ал. 1 от закона няма да намери приложение, предвид обстоятелството, че безвъзмездните доставки са извън предметния обхват на ЗДДС.
Следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 9, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е предвидено изключение съгласно, което за възмездна доставка на услуга се определя  безвъзмездното предоставяне на услуга за лични нужди на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа на доставката в тези случаи е сумата на направените преки разходи, свързани с извършването й.
В конкретния случай, доколкото безвъзмездната доставка е приравнена на възмездна такава и е освободена по смисъла на чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, следва да бъде издаден протокол по чл. 117 от ЗДДС, в който като основание за неначисляване на данък бъде посочен чл. 46 от закона.
Така определената данъчна основа, следва да се вземе предвид при определяне на коефициента по чл. 73, ал. 5 от ЗДДС, като протоколът по чл. 117 от ЗДДС се включи в дневника за продажби – колона 24 “Данъчна основа на освободени доставки и освободените ВОП“, съответно клетка 19 от справка-декларацията.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар