ДОПК, чл.128, aл. 1,ДОПК, чл.129, aл. 4

Изх. № 23-22-200
……..…….. 2013 г.
ДОПК чл. 128, ал. 1, чл. 129, ал. 4
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” ….., понастоящем дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 23-22-200 от 25.01.2013 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за особените залози (ЗОЗ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП София е постъпило съобщение по чл. 17 от ЗОЗ, с което „XXXXX” АД (XXXXX) Ви уведомява за наличието на сключен договор за особен залог, по който е банката е залогоприемател, а залогодател е „YYYYY” ООД. Предмет на залога са бъдещи вземания на залогодателя, постъпващи в сметка, открита в XXXXX на негово име, както и депозитите, открити или откривани към нея. Част от този предмет е бъдещо вземане на „YYYYY” ООД, произтичащо от правото му да му бъде възстановена сума по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в размер на 136 908.00 лева, което към момента на изготвянето на писмото не е било установено с административен акт. С писмото XXXXX моли ТД на НАП София за следното:
1.Да превежда дължимите на залогодателя суми до горепосочения размер в сметката му в XXXXX с посочения в писмото номер.
2.Да потвърди, че без предварителното писмено съгласие на XXXXX няма да превежда суми по заложените вземания по друга сметка, различна от посочената в писмото.
3.Да потвърди, че без предварителното писмено съгласие на XXXXX няма да прихваща задълженията си към залогодателя със свои вземания към него.
Във връзка с изложената фактическа обстановка молите за становище с оглед предприемането на действия от страна на ТД на НАП София.Конкретни въпроси не са зададени.
По така установената фактическата обстановка и относимата към нея нормативна уредба изразявам следното становище:
Правната уредба на залога, като институт, се съдържа в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), Търговския закон (ТЗ) и в ЗОЗ. По смисъла на тези нормативни актове залогът е правен институт за обезпечаване вземането на кредитор, който в случай на неизпълнение може да удовлетвори вземането си от цената на заложеното имущество с предпочитание пред останалите кредитори на същия длъжник. Вземанията се удовлетворяват в поредността, установена в чл.136 от ЗЗД или в чл. 722, ал. 1 от ТЗ (в производството по търговска несъстоятелност) или по чл. 94, ал. 1, т. 1 от Закона за банковата несъстоятелност(в случаите на банкова несъстоятелност).
Учредяването на залог винаги е свързано с обезпечаването на определено вземане. Заложното право е акцесорно по отношение на правото по главното вземане, затова договорът, с който се учредява залога, се явява акцесорен по отношение на договора, въз основа на който възниква главното вземане.
За действителността на обикновения залог, уреден с разпоредбите на ЗЗД, е необходимо предаването на заложената вещ или документите, удостоверяващи заложеното вземане, на заложния кредитор или на трето лице, поради което той се определя още като реален. Аналогични са изискванията, установени в чл. 310 от ТЗ по отношение на търговския залог. За разлика от залозите по ЗЗД и ТЗ особеният залог поражда действие от сключването на договора, поради което той се определя като консенсуален.
Особеният залог се характеризира преди всичко с това, че залогодателят може да запази фактическата власт върху заложеното имущество (чл. 8, ал. 1 от ЗОЗ), да го използва по неговото предназначение и дори да извършва действия на юридическо и фактическо разпореждане със съответната вещ, предмет на залога, например да я продаде, преработи, присъедини и др.
Както ЗЗД, така и ЗОЗ позволяват учредяването на залог върху вземане. По силата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗОЗ заложеното вземане може да е бъдещо, а заложното право се простира и върху лихвите по него. Съгласно чл. 17, ал. 1 от посочения закон залогът върху вземане произвежда действие по отношение на длъжника по това вземане след съобщаването му.
В случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение кредиторът разполага с възможността да пристъпи към изпълнение на заложеното имущество.
Предвид изложеното ако в резултат на проведено производство по ДОПК бъде установено вземане на „YYYYY” ООД за ДДС, то в отношенията, свързани с учредения залог върху това вземане, държавата в лицето на НАП, би имала качеството на частноправен субект – длъжник на залогодателя. Този извод се подкрепя от разпоредбите на ЗОЗ, които не предвиждат забрана за залагане на вземания, по които длъжник е държавата. В ЗДДС също липсва специална уредба, която да изключва тази възможност. Още повече, че тук се касае до залог на вземане, а не до запор на сметка, от която се разпорежда възстановяване на сумите.
От гледна точка на погасяването на задължението на държавата към „YYYYY” ООД е без значение дали дължимата сума (в случай, че бъде установена такава) ще бъде преведена по сметката, посочена в писмото, или по друга банкова сметка, титуляр на която е същото дружество, доколкото и в двата случая съответната сума ще постъпи в патримониума на „YYYYY” ООД. Разлика се открива само от гледна точка на предназначението на сумата, която в първия случай би послужила за обезпечаване на вземането на заложния кредитор, а във втория случай нейното предназначение би могло да бъде определено свободно от залогодателя съобразно неговата воля и интереси, с което би могло да бъде нарушено правото на заложния кредитор да получи обезпечението.
Погледнато от друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗОЗ, от момента на съобщаването залогът има действие спрямо длъжника по заложеното вземане, т.е. спрямо НАП. Съобщението съдържа реквизитите по
чл. 17, ал. 2 от ЗОЗ, поради което считам, че НАП следва да се съобрази с волята на страните по заложното правоотношение. Съобщението е подписано и от управителя на дружеството – залогодател, поради което има и значението на посочване на негова банкова сметка, по която да му бъде възстановена сумата, по смисъла на чл. 129, ал. 4 от ДОПК.
Същевременно, обаче, следва да се има предвид, че разпоредбите на
чл. 128, ал. 1, изр. първо и чл. 129, ал. 4, изр. първо от ДОПК регламентират задължение за органа по приходите първо да извършат прихващане, в случай, че лицето има задължения към държавата, и чак след това, ако има остатък, той да бъде върнат на лицето. Тези разпоредби са императивни, т.е. не допускат отклонение от предписаното и не предоставят възможност на органа по приходите да възстановява суми без преди това да извърши прихващане. В случая е налице привидна колизия между посочените разпоредби на ДОПК и разпоредбите на
чл. 136 от ЗЗД във връзка с чл. 16, ал.1 от ЗОЗ, уреждащи привилегията при удовлетворяване на заложния кредитор пред държавата. Колизията е привидна поради това, че разпоредбите на ДОПК, като уреждащи особена административна процедура по прихващане и/или възстановяване, са специални по отношение на общите разпоредби на ЗЗД и ЗОЗ, чието приложно поле е производството по принудително изпълнение. Аргумент за това са разпоредбите на чл. 136, ал. 2 и ал. 4 от ЗЗД, в които се говори съответно за удовлетворяване от цялото имущество на длъжника и за универсалното принудително изпълнение по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). В този смисъл е и Решение № 730 от 19.04.1999 г. по гр. дИзх. № 388/98 г. IV г. о., на Върховен касационен съд на РБ, според което разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД се отнася до случаите на присъединяване на взискатели и разпределение на събраните суми – процесуални действия, извършвани само в хода на изпълнителното производство. В този смисъл няма пречка евентуални задължения на лицето към НАП да бъдат прихванати по реда на чл. 129 от ДОПК, след което остатъкът да бъде възстановен по посочената в съобщението банкова сметка. В случай, че на по-късен етап, след образуване на изпълнително производство възникне конкуренция между държавни вземания и вземанията, обезпечени със залог, същите ще бъдат удовлетворявани по реда, посочен в чл. 136 от ЗЗД.
Предвид гореизложеното считам, че няма пречка да бъдат прихванати евентуални задължения на лицето срещу негови вземания, след което при евентуално наличие на суми за възстановяване, те да бъдат преведени по сметката, посочена в съобщението по чл. 17 от ЗОЗ.

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »