ДОПК, чл.173

2_1466/27.11.2013 г.
ДОПК – чл.173
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: в системата на отдел „МДТ” съществуват много юридически лица, подали данъчни декларации, чиито задължения не са платени. При проверки в Търговски регистър и в регистър БУЛСТАТ се установява, че голяма част от юридическите лица са заличени и не съществуват като правни субекти.
Въпросът, който поставяте е: какви действия следва да се предприемат с цел отписване на тези юридически лица и неначисляването им на данъчни задължения и лихви върху тях и на какво законово основание?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
На основание чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци и такси се извършват от служители на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Съгласно чл.173 от ДОПК отписване на публични вземания, каквито са вземанията за местни данъци и такси предвид разпоредбата на чл.162, ал.2, т.1 и т.3 от ДОПК, се извършва, когато вземанията са погасени по давност, както и в случаите, предвидени със закон. Това е единствената възможност, допустима от закона за отписване на задължения. В хипотезата на отписване на задължения, задължението съществува, но по отношение на него не се предприемат действия за неговото събиране и в данъчно осигурителната сметка същото се явява като неактивно. С оглед на това, че ДОПК не предвижда специален документ за отписване на задължения, за документиране на тези действия компетентният орган съставя протокол по чл.50 от ДОПК.
Следователно, при заличаване на юридическото лице след ликвидация или след производство по несъстоятелност, задължението не следва да се отписва, предвид липсата на законово основание за това.
Според чл.87, ал.1 ДОПК на всяко регистрирано лице се открива сметка, в която се отразяват определени обстоятелства, вкл. размера на данъците и лихвите по тях.
Съгласно чл.86, ал.1, т.2 ДОПК регистрацията по чл. 82 ДОПК се прекратява с отпадане на основанието за извършването й – в случая заличаването е едно от тези основания. След прекратяване на регистрацията, сметката продължава да се води и се приключва след погасяване на всички задължения, отразени в нея – чл. 87, ал. 4 ДОПК.
По силата на чл.168 от ДОПК публичното вземане се погасява:
1.когато е платено;
2.чрез прихващане;
3.по давност;
4.при опрощаване;
5.при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение;
6.след разпределение на постъпленията от осребряване на актива на юридическо лице, обявено в несъстоятелност, освен ако други лица отговарят за публичното задължение;
7.при заличаване на юридическото лице след прекратяване с производство по ликвидация, освен ако други лица отговарят за публичното задължение.
Под „други лица, които отговарят за публичното задължение” в точка 7 на чл.168 отДОПК се има в предвид отговорността на членове на органи на управление или управители по чл. 18 – чл. 20 ДОПК или други хипотези на отговорност на управителни органи. Относно реализиране на отговорността на управител или член на орган на управление за публични задължения на предприятието, Изпълнителният директор на НАП е изразил становище с писмо № 24-34-934/07 от 26.03.08 г. Такава отговорност може да бъде ангажирана независимо от факта на заличаване на дружеството.
Следва да имате предвид, че по силата на § 4, ал.1 от преходните и заключителни разпоредби /ПЗР/ на Закона за търговския регистър /ЗТР/, търговците и клоновете на чуждестранни търговци, вписани в търговския регистър и в регистъра на кооперациите при окръжните съдилища, са длъжни да се пререгистрират по този закон в срок до 31 декември 2011 г.
Дейността на търговските дружества, за които не е направено искане за пререгистрация в срока по § 4, ал.1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, се прекратява на 1 януари 2012 г. Търговските дружества, които не са се пререгистрирали в срока по § 4, ал.1 или имат влязъл в сила отказ за пререгистрация, нямат право да осъществяват търговска дейност, да предявяват искове и да подават молби за образуване на изпълнителни производства, освен молба за откриване на производство по несъстоятелност, да извършват разпоредителни сделки с имуществото си, освен да заплащат дължими суми на работници и служители, както и да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения. /§5, ал.2 от ПЗР на ЗТР/.
Видно от горецитираните разпоредби, търговски дружества с прекратена дейност от 1 януари 2012 г. не са заличени – те продължават да съществуват в правния мир макар и със силно ограничена правоспособност. Именно едно от правата, които запазват и след 01.01.02012г. е това да извършват преводи на суми за погасяване на публични задължения, каквито са и вземанията за местни данъци и такси.

Оценете статията

Вашият коментар