2_1327/02.09.2011 г.
В запитване сте изложили следната фактическа обстановка: Извършена е финансова ревизия на дружеството, което представлявате, за периода 01.01.2004г – 30.11.2010г, приключила с издаване на ревизионен акт.
В тази връзка сте поставили следните въпроси:
След приключила финансова ревизия, необходимо ли е търговската и счетоводна документация за ревизирания период да се предаде в архив или следва да се унищожи. Въпросът не касае разплащателните ведомости за работните заплати.
При така изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба към момента,изразявам следното становище:
Съгласно чл.38, ал.1 от ДОПК, счетоводната и търговската информация, както и всички други документи от значение за данъчното облагане и задължителните осигурителни вноски се съхраняват от задълженото лице по реда, установен в Закона за Националния архивен фонд в следните срокове:
1. ведомости за заплати – 50 години;
2. счетоводни регистри и финансови отчети – 10 години;
3. документи за данъчно-осигурителен контрол – 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани;
4. всички останали носители – 5 години.
Задълженията по ал.1 на същия член имат и правоприемниците на задължените лица.
Съгласно текста на чл.38, ал.2 от ДОПК, след изтичане на срока за съхранение, носителите на информация по ал.1 /хартиени или технически/, които не подлежат на предаване в НОИ и в Националния архивен фонд, могат да се унищожават.
Аналогични са разпоредбите на Закона за счетоводството, чл.чл.42 и 43.
Видно от изложеното и съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.3 от ЗСч, документите за данъчно-осигурителен контрол се съхраняват до 5 г. след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение, с което са свързани. На основание чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Съгласно чл.171, ал.2 от ДОПК, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено.
‘