2_1333/03.09.2011г.
ЗКПО чл.204, т.2
ЗКПО чл.204, т.2, буква а/
ЗКПО чл.204, т.2, буква б/
ЗКПО чл.209, ал.1, т.1-3
ЗКПО§1, т.34 от ДР
ЗКПОчл.26, т.1
ЗДДФЛ чл.24, ал.2, т.1, буква „е“
ЗДДФЛ чл.24, ал.2, т.9
КСОчл.4, ал.1 и 2
КСО чл.6, ал.11
Във Ваше писмено запитване вх.№……………. по регистъра на ДОУИ ….. е пояснено, че в дружеството работят 51 души, като ваучери за храна в размер на 60лв. месечно получават 28 работници. Освен това дружеството е сключило договор за групово здравно осигуряване на всички работници и служители в размер на 28,50лв. месечно на всяко наето лице.
Поставени са следните въпроси:
1.Какво е третирането на разходите за ваучери за храна по реда на ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО?
2.Какво е третирането на разходите за доброволно здравно осигуряване по реда на ЗКПО, ЗДДФЛ и КСО?
3.Кумулативен ли е максималният размер на необлагаемите разходи по чл.204 до 60лв. месечно на лице или се прилага поотделно за разходите по т.2, буква „а”, за т.2, буква „б” и транспорт?
При така изложената фактическа обстановка съобразно действащата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл.204, т.2, буква б/ от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/, като социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за ваучери за храна.
Независимо от посочената разпоредба разходитепо чл.204, т.2, буква б/ от ЗКПО за ваучери за храна в размер до 60лв. месечно не се облагат с данък, когато отговарят на условията, посочени в чл.209, ал.1, т.1-3 от ЗКПО. Освен това е необходимо разходите за ваучери за храна да попадат вдефиницията за „социални разходи, предоставени в натура“, дадена в §1, т.34 от ДР на ЗКПО, а именно: „отчетените като разходи социални придобивки по чл.294 от Кодекса на труда и предоставени по реда и начина, определени от чл.293 от Кодекса на труда или от ръководството на предприятието. Социалните придобивки трябва да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол. Не е налице предоставяне на социални разходи в натура, когато между работодателя или възложителя и лицата по изречение второ са налице парични взаимоотношения под каквато и да е форма по отношение на получените социални придобивки”.
Видно от цитираното определение, едно от изискванията, за да са налице социални разходи, е социалните придобивки да са достъпни за всички работници и служители и за лицата, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. За да се счита за достъпна дадена социална придобивка, тя трябва да е на разположение на всички наети лица, т.е. да може да се ползва по право от всички тях. Доколкото е видно от запитването, в дружеството работят 51бр. работници и служители, а само 28 от тях получават ваучери за храна. Предвид посочената дефиниция, ако само част от работниците и служителите получават ваучери за храна, тогава условието за достъпност не е изпълнено.
Това означава, че разходите за ваучери за храна не представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла на §1, т.34 от ДР на ЗКПО и респективно не подлежат на облагане с данък върху социалните разходи по реда на чл.204 от ЗКПО, съответно за тях не е приложима и разпоредбата на чл.209 от ЗКПО. След като не изпълняват изискванията за социални разходи, които съгласно чл.206 от ЗКПО са данъчно признати, разходите за ваучери за храна няма да бъдат признати за данъчни цели на основание чл.26, т.1 от ЗКПО, защото по естеството си те не са свързани с дейността.
Обръщамевнимание, че стойността на ваучери за храна, които не се третират като социални разходи по смисъла на ЗКПО, не попадат в изключените от облагане доходи по чл.24, ал.2, т.1, буква „е“ и чл.24, ал.2, т.9 на ЗДДФЛ. В съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.1 от ЗДДФЛ, същите представляват облагаем доход от трудови правоотношения за физическите лица – работници, служители или лица, наети по договор за управление и контрол.
Съгласно чл.2, ал.3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, върху средствата, предоставени
под формата на ваучери за храна на работници и служители, включително на лицата,
работещи по договори за управление и контрол, не се изчисляват и внасят
осигурителни вноски при условията на чл.209, ал.1 от ЗКПО.
В случай, че не е спазен реда на чл.209, ал.1 от ЗКПО, се прилага общия ред начл.2, ал.1 от Наредбата, според който осигурителни вноски се изчисляват и внасят върху сумите, изплатени или начислени и неизплатени за сметка на средствата за социални разходи пряко, постоянно или периодично на лицата по чл.4, ал.1 и 2 от КСО в пари или в натура. Основание за изчисляване и внасяне на осигурителни вноски е чл.6, ал.11 от КСО, според който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл.4, ал.1 и 2 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски в размера за фонд “Пенсии“, определени съответно по реда на ал. 3, 4 и 5.
По втори въпрос:
Определение на понятието „доброволно здравно осигуряване” е дадено в §1, т.54 от ДР на ЗКПО, който препраща към§1, т.13 от ЗДДФЛ, а именно: “доброволно здравно осигуряване“ е осигуряването по глава трета от Закона за здравното осигуряване, както и дейността по доброволно здравно застраховане, осъществявана съгласно законодателството на държава – членка на Европейския съюз, или на друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, от институция, която извършва дейност по доброволно (допълнително) здравно застраховане.
Ако сключеният от дружеството договор за групово здравно осигуряване представлява договор за допълнително здравно осигуряване по смисъла на §1, т.54 от ДР на ЗКПО и §1, т.13 от ЗДДФЛ, тогава за отчетените разходи важат следните правила:
Съгласно чл.204, т.2, буква а/ от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/, като социалните разходи, предоставени в натура включват и разходите за вноски /премии/ за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот”.
В чл.208 от ЗКПО е предвидено освобождаване от облагане на социалните разходи по чл.204, т.2, буква „а” от с.з. в размер до 60лв. месечно за всяко наето лице, когато данъчно задължените лица нямат подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на разходите.
Според чл.24, ал.2, т.12 от ЗДДФЛ в облагаемия доход от трудови правоотношения не се включват направените от работодателя социални разходи до 60лв. месечно на всяко осигурено лице за вноски/премии за допълнително доброволно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и/или застраховка „Живот”, отчетени от предприятията.
Във връзка с приложение на осигурителното законодателство съгласно чл.2, ал.2 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за
доходите, върху които се дължат осигурителни вноски, „осигурителни вноски не се изчисляват и внасят върху средствата, предоставени за сметка на социалните разходи за издръжка на столове (включително за поевтиняване храната в тях), на здравни и лечебни заведения, детски заведения, почивни бази, поддържане на културни потребности на работниците и служителите, вноски за допълнително доброволно пенсионно осигуряване, доброволно здравно осигуряване и доброволно осигуряване за безработица и професионална квалификация, както и върху еднократните помощи в пари или в натура, изплатени на работниците и служителите за лекарства, при продължително боледуване, за раждане, при смърт на член от семейството или при други случайно настъпили събития”.
По трети въпрос:
Съгласно чл.204, т.2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол /наети лица/. Разходите за транспорт на работници, служители и наети лица биха могли да попаднат в чл.204, т.2от закона, ако отговарят на дефиницията на §1, т.34 от ДР на ЗКПО. Независимо от предвиденияв чл.204, т.2 от ЗКПО ред за облагане, в чл.210 от с.з. са регламентирани условията за освобождаване от облагане на социалните разходи за транспорт на работници и служители и лицата, наети по договор за управление.
В ЗКПО не е предвидено ограничение за ползване на правилата за освобождаване от облагане с данъци върху разходите по реда на чл.208, 209 и 210 от закона. Видно от гореизложеното, освобождаване от облагане е възможно едновременно по всички разпоредби, като се спазват изискванията на всяка конкретна разпоредба.