Изх. № 53-00-671/16.08.2013 г.
ДОПК,
чл.10, ал.4
чл.87, ал.7
… ЕООД извършва счетоводни услуги, като част от клиентите са чуждестранни граждани, които регистрират дружества в България. Чуждестранните лица изготвят писмено пълномощно с което упълномощават … да ги представлява пред всички търговски дружества, административни органи и учреждения, ТД на НАП, Агенция по вписванията, НСИ, както и да подава справки декларации по ЗДДС, да получава и подписва декларации, актове, наказателни постановления и др.
Пълният текст на изготвеното пълномощно е посочен в запитването.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Налице ли е законово основание, което да възпрепятства използването на така изготвеното пълномощно пред органите на приходната администрация?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правната уредба на представителството като институт на гражданското право се урежда от общи и специални разпоредби. Общите правила за представителството се съдържат в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а специфичните – в съответните материални и процесуални закони.
Представителството, което се основава на волята на представляванияе уредено в чл.36 – 43 от ЗЗД. По смисъла на закона под „упълномощаване” следва да се разбира сделката, с която представляваният овластява представителя да извършва действия от негово име, които пряко да го обвързват, а пълномощното е самия документ, в който е обективирана упълномощителната сделка.
Съгласно чл.37 във вр. с чл.39, ал.1 от ЗЗД, упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма, трябва да бъде дадено в същата форма; но ако договорът трябва да бъде сключен в нотариална форма, упълномощаването може да бъде направено и писмено с нотариално удостоверяване на подписа и съдържанието, извършени едновременно. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо третите лица се определя според това, което упълномощителят е изявил.
Видно от разпоредбата на чл.10, ал.4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно.
В разпоредбите на ДОПК не се съдържат специални разпоредби, които да регламентират конкретни реквизити на пълномощното, както и обемът на представителната власт на пълномощника. Също така, няма изрична разпоредба, която да изисква съответното пълномощно да бъде нотариално заверено. Единственият случай при който се изисква нотариална заверка на пълномощното е регламентиран в разпоредбата на чл.87, ал.7 от ДОПК, съгласно която информацията по ал.5 или удостоверението по ал.6 за наличие на задължения се получава лично от субекта, от упълномощено с нотариално заверено пълномощно лице или по електронен път.
Видно от текста на приложеното към запитването пълномощно, чуждестранните лица упълномощават физически лица в качеството им на представители на … ЕООД „…да ме представлява при насрещни проверки и ревизии, при регистрация, пререгистрация и обявяване на актове…” .
Предвид гореизложеното и доколкото не са налице други нормативни ограничения, считам, че за … ЕООД не са налице законови обстоятелства, които да налагат изготвянето на ново пълномощно.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
‘