2_886/10.05.2010г.
КСО – чл.4, ал.1, т.1и т.7
чл.4, ал.3, т.2
НООСЛБГРЧМЧ – чл.1, ал.2
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че Вие сте собственик на ЕООД и в момента се осигурявате като самоосигуряващо се лице.
Въпросите, които отправяте са следните:
1.Може ли да прекратите осигуряването си като самоосигуряващо се лице и да сключите трудов договор по КТ на длъжност директор или договор за управление по ТЗ?
2.Как да попълните декларацията за регистрация на самоосигуряващо се лице – прекратявате осигуряването като самоосигуряващо се лице и възобновявате дейността от датата на сключения договор по ТЗ или КТ?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване на трудовата дейност и продължава до нейнотопрекратяване.
По силата на чл.4, ал.1, т.1и т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец по трудово правоотношение, и изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Съдружниците, които са вписани и като управители на търговскидружества, но не им е договорено или определено по съответния ред възнаграждение за управление, не възникваоснованиеза осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО, като изпълнители по договори за управление и контрол. Когато тези лица упражняват дейност с личен труд в дружеството, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, съгласночл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. като самоосигуряващи се лица.
С промяната в чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЧ) е въведено задължение лицата да декларират започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка упражнявана трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, с декларация, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Следователно, ако Вие прекъснете или прекратите дейността като самоосигуряващо се лице, сте задължен да подадете декларация по чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЧ в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Такава декларация не се подава при започване упражняването на дейност по трудов договор или по договор за управление и контрол, тъй като тази категория лица не са самоосигуряващи се.
Когатолице извършва дейности подлежи на осигуряване по трудов договор, като изпълнител по договор за управление и контрол, и като самоосигуряващо се лице,осигурителните вноски се дължат върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния размер на осигурителния доход, по реда на чл.6, ал.10 от КСО.
Въпросът относно допустимостта да сключването на трудов договор за управление и контрол е изцяло в компетенциите на ИА”Главна инспекция по труда”, към която следва да отнесете въпроса. ‘