В отговор на Ваше запитване с вх. № …../ 02.06.2014 г. при Дирекция „ОДОП” -…., Ви уведомяваме за следното:
По така визираната фактическа обстановка в отправеното Запитване, сте посочили, че Община К сключва договор с чешка фирма, регистрирана по ДДС в Чехия, с предмет на договора – доставка на кофи за битови отпадъци за общинско предприятие, чиято основна дейност е сметосъбиране и сметоизвозване. Същата се представлява в България от упълномощено за това физическо лице, което не й е търговски представител. Съгласно предоставения договор към Запитването, и по – точно чл.3 на същия, мястото на изпълнение на доставката на тези стоки е склада на възложителя по същата, находящ се в гр. К, като разходите за доставката са за сметка на изпълнителя по горецитирания договор и същите са включени в общата цена по този договор.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка, сте поставили следните въпроси:
– Как следва да се тълкува доставката по приложения към Запитването договор
– като вътреобщностно придобиване или като доставка на територията на страната чрез постоянен обект на чешката фирма;
– В случай, че доставката следва да се третира като вътреобщностно придобиване, следва
ли Общината да издаде протокол по чл.117 от ЗДДС с който да си самоначисли данък и върху каква данъчна основа; каква следва да е сумата по фактурата, издадена от чешката фирма в този случай и дали така приложената към запитването фактура е вярно съставена;
– Тъй като основната дейност на общинското предприятие е сметоизвозване, следва ли
издадения протокол по чл.117 от ЗДДС да е с право на данъчен кредит за Общината и ще намери ли отражение същият в Дневника за покупки.
Във връзка с поставените от Вас въпроси в запитването, изразяваме следното
становище.
По смисъла на чл.13, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите на чл.6, ал.2 от същия закон, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Следователно, за да третираме посочената от Вас доставка като вътреобщностно придобиване, ще трябва да са изпълнени следните условия: доставчикът по същата да е данъчно задължено лице, регистрирано по ДДС в друга държава – членка; и стоките – предмет на визираната доставка по договора, да бъдат изпратени или транспортирани до територията на страната от територията на друга държава членка.
В случая на отправеното запитване, е посочено, че доставчикът на стоките е фирма, регистрирана за целите на ДДС в Чехия, но не става ясно от посочените условия по доставката, съгласно приложения договор, дали е налице транспорт от другата държава членка до територията на Република България. Също така, не е посочено дали съответното лице – доставчик – чешката фирма има място на стопанска дейност на територията на страната. Предвид на което, последващото третиране на тази доставка ще бъде условно.
В случай, че е изпълнено и второто условие по материалния закон за да третираме една доставка катовътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона, ще следва да определимкъде е мястото на изпълнение на това вътреобщностно придобиване. По смисъла на чл.62, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност, това е територията на страната, когато стоките пристигат и превозът им завършва на територията на страната. Независимо, обаче, от обстоятелството на тази правна норма, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване отново ще е територията на страната, ако лицето, коетопридобива стоките, в случая – Общината, извършва това придобиване под идентификационния си номер по ДДС, издаден в страната. Съгласно визираната фактическа обстановка в горецитираното запитване и приложения документ – фактура, е видно, че действително получателят по доставката е посочил идентификационния си номер по чл.94, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност. В този случай, и ако е на лице вътреобщностно придобиване по чл.13, ал.1 от Закона, бихме могли да считаме, че мястото на изпълнение на това придобиване е територията на страната.
Данъчното събитие при вътреобщностно придобиване възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната, т.е. при прехвърляне на собствеността върху стоката. В приложения към Запитването договор, и по – точно, чл.2 на същия, е посочено, че предаването и приемането на доставката ще се извърши с подписването от страните на двустранен приемо – предавателен протокол, като при предаването на предмета на доставката, изпълнителят по същата е длъжен да предаде на възложителя и документите за произход на стоката, сертификати за качество, превозни, кантарни, товарителни и всякакъв друг
вид документи, които са нужни за индивидуализирането и недвусмисленото установяване характеристиките на стоките. Предвид на горепосоченото, данъчното събитие за придобиването следва да възникне на датата на която ще се подпише съответният приемо – предавателен протокол от страните по доставката. На 15-ия ден на месеца, следващ месеца на възникване на данъчното събитие за вътреобщностно придобиване, данъкът за същото става изискуем на основание чл.63, ал.3 от материалния закон, освен ако, преди тази дата, доставчикът по това придобиване е издал фактура за доставката. В този случай, данъкът става изискуем на датата на издаване на тази фактура по доставката, съгласно ал.4 на същата правна норма.
Данъкът при вътреобщностните придобивания, на основание чл.84 от ЗДДС, е изискуем от лицето, което извършва придобиването; в случая на запитването, считаме, че ако е налице вътреобщностно придобиване по смисъла на чл.13, ал.1 от Закона, платец на данъка за същото, ще бъде Общината. На основание чл.117, ал.1, т.1 от материалния закон, регистрираното лице – получател по съответната доставка/ придобиване, издава протокол с реквизитите по чл.117, ал.2 и във връзка с изискванията на чл.86, ал.1 и ал.2 от същия закон, отразява документа в Дневника за продажби за съответния данъчен период за който данъкът е станал изискуем.
Данъчната основа при вътреобщностно придобиване се определя по реда на чл.26 от Закона за данък върху добавената стойност. В случая на горепосоченото Запитване, и съгласно приложения договор за доставката, считаме, че съгласно чл.26, ал.2 от същия закон, данъчната основа ще се определи в размера, посочен в текстовете на чл.5, ал.1 от цитирания договор между контрагентите.
По отношение на правото на данъчен кредит за самоначисления от Общината данък по вътреобщностното придобиване, следва да се има предвид следното. Съгласно разпоредбите на чл.69, ал.1 от Закона, регистрираното лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по чл.84 от същия материален закон, когато стоките – предмет на доставката се използват за целите на извършваните от лицето облагаеми доставки. С оглед на обстоятелството, че регистрираното лице- платец на данъка в случая на запитването ще е Общината – орган на местната власт, и във връзка с нормата на чл.3, ал.5 от ЗДДС, дейността по сметоизвозване попада извън рамките на независимата икономическа дейност. Във връзка с което и на основаниечл.70, ал.1,т.2 от материалния закон, за Общината не възниква право на приспадане на данъчен кредит за самоначисления от нея данък на основание чл.84 от същия нормативен акт по повод на вътреобщностното придобиване.
Във връзка с поставения в Запитването въпрос по отношение на получената от българското лице фактура, обръщаме внимание, че органите на Националната Агенция по Приходите не са компетентни да изразяват становище относно достоверността на издаден документ от чуждестранно лице.
‘