достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. Критериите за задължителен одит са уредени в чл. 38 от Закон

Изх. №20-00-574/11.12.2015 г.
ЗКПО – чл. 26, т. 1 и т. 11
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-574/…2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„У БЪЛГАРИЯ“ ООД е местно юридическо лице, чиято дейност е търговия на едро и дребно на инструменти, машини, съоръжения, оборудване и консумативи за тях в България, осъществена чрез вътреобщностно придобиване, вътреобщностни доставки, внос и износ за трети страни.
Дружеството е дъщерно на чуждестранно юридическо лице „У“ АД, Словения, притежаващо 58% от дружествения капитал. На състоялото се през 2014 г. Общо събрание на съдружниците е взето решение да бъде извършен одит на финансовия отчет за 2014 г. Одитът е приключил през 2015 г. и за услугата дружеството е заплатило значителни по размери разходи. Дружеството разполага с необходимите документи – договори и фактури свързани с извършения одит за целите на документалната обоснованост.
Съгласно действащите нормативни актове дружеството не е задължено по закон да извършва одит на финансовия отчет за 2014 г.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Разходите за извършения одит за 2014 г. могат ли да бъдат признати като разходи свързани с дейността на дружеството, при условие че няма законово задължение за извършването на одит, или е необходимо се извърши увеличение на счетоводния финансов резултат за 2015 г. съгласно ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Признаването на разходи за данъчни цели се извършва въз основа на общите изисквания на счетоводното законодателство и специфичните разпоредби на ЗКПО. За да бъде признат даден разход, в ЗКПО са поставени допълнителни изисквания, като: извършването му да е пряко свързано и да обслужва стопанската дейност на данъчно задълженото лице; да е налице съпоставимост на приходи и разходи; разходът да е пряко относим към отчетния период, за който е намален финансовия резултат; да не е отчетен в хипотеза наскрито разпределение на печалба по смисъла на §1, т. 5 от ДР и/ или на отклонение от данъчно облагане по реда на глава четвърта от същия закон.
В запитването се твърди, че през текущата година дружеството е извършило и заплатило разходи за извършен одит на финансовия отчет за 2014 г. без да е задължено по закон да бъде извършен независим финансов одит на годишния финансов отчет за тази година.
По смисъла на чл. 2 от Закона за независимия финансов одит (ЗНФО) независим финансов одит е съвкупност от необходими и взаимосвързани процедури, определени от Международните одиторски стандарти, въз основа на които се изразява независимо мнение относно достоверността във всички аспекти на същественост на финансовите отчети, изготвени в съответствие с българското счетоводно законодателство. Критериите за задължителен одит са уредени в чл. 38 от Закона за счетоводството (ЗСч). Според разпоредбата на чл. 8 от ЗНФО независим финансов одит може да бъде извършен и по желание на собственици, като потребители на финансова информация, когато не е задължителен по закон, за което е било взето решение от общото събрание на съдружниците, проведено на 17 юни 2014 г.
При така изложените факти, разходите, документирани с фактурите, издадени от специализираното одиторско предприятие и отразени в счетоводството на дружеството, тъй като не са определени като задължителни с нормативен акт (чл. 11 от ЗКПО), се явяват несвързани с дейността на дружеството за текущия период (вр. чл. 38 от ЗСч). Отразените разходи за независим одит в случая са за услуга, извършена по решение на собствениците на дружеството, които в това си качество на практика са действителните получатели на експертната счетоводна услуга. В този смисъл, доколкото услугата ползва реално трети лица – съдружниците (вкл. дружеството майка), а не дъщерното дружество, извършените в полза на съдружниците разходи за извършването й е възможно да попаднат в хипотезата на „скрито разпределение на печалбата” по смисъла на §1, т. 5 от ДР на ЗКПО.
Това означава, че по отношение на визираните в запитването разходи са приложими разпоредбите на чл. 26, т. 1 и т. 11 от ЗКПО, съгласно които не се признават за данъчни цели счетоводните разходи, несвързани с дейността и които представляват скрито разпределение на печалбата.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *