2_2073/28.11.2010
ЗМДТ, чл.17
ДПК, чл.141
Отправили степисмено запитванедоДирекция „ОУИ”-……… свързаноприложението на ЗМДТ, ДОПК и Търговския закон, в което сте описали следната фактическа обстановка:През 2001 г.е придобито по наследство предприятие на починал едноличен търговец, в което е включен и недвижим имот.По молба на новия ЕТ на основание чл.60, ал.1 от ТЗ във вр. с чл.15, ал.1 от ТЗ и чл.483 от ГПК същият е признат за собственик на2 дворни места и сгради подробно описани в Нот.акт№………..02.2002 г.. Като писмени документи, удостоверяващи правото на собственост по нотариалното дело са представени Договор за прехвърляне на предприятие от 11.04.2001 г. с нотариално заверени подписи по чл.60, ал.1 във вр. с. чл.15, ал.1 от ТЗ, вписан в службата по вписванията при ..ОС; Нот.акт за собственост …….95 г. по описа на ….РС; Нот.актза покупко-продажба ……94 по описа на нотариуса при …РС; Договор с Община …. за замяна №….94, по чл.13 от ЗС и чл.137 от НДИ; Разрешение за строеж №……95 г..През 2004 г. предприятието на ЕТ е прехвърлено на ООД, без заличаване на ЕТ. През 2010 г. за първи път дружеството правоприемник е подало декларация по чл.14 и по чл.17 от ЗМДТ, в което е декларирало недвижимия имот като своя собственост и е посочило катогодина на придобиване 1994 г..
За задълженията по ЗМДТ до 2004 г., вкл.през 2005 г.от данъчните органи има образувано изпълнително дело за принудително събиране срещу ЕТ, с които действия считате, че погасителната давност за задълженията до 2004 г. е спряна по смисъла на чл.141, ал.1, т.7 от ДПК/отм/ по отношение на ЕТ.
На ООД е възложена ревизия.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка сте поставили следните въпроси:
1.Кое еданъчно задълженото лице по ЗМДТ за този имот след прехвърляне на предприятието на ЕТ, незаличен от търговския регистър?
2.Правилно ли е образуваноизпълнителното дело срещу ЕТ през 2005 г. от данъчните органи след прехвърляне на предприятието и предприетите действия за принудително събиране към ЕТ относими ли са към правоприемника по отношение спиране на погасителната давност до 2004 г..
3.Натрупани неплатени задължения за местни данъци и такси към датата на прехвърляне на предприятието от кое лице следва да се съберат , и по какъв ред?
Към запитванетоосвен горепосочения нотариален акт са приложение само декларация по чл.17, ал. от ЗМДТ, подадена от „…..”ООД на …..07.2010 г., във връзка с промяна на вече декларирани обстоятелства и декларация по чл.14, ал.1 от с.з, в която като начин на придобиване е отбелязано само нотариален акт. Приложени са и допълнена/коригираща декларация по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ , подадена на ….01.2000 г. от ЕТ”………”, в която като документ за придобиване е посочен само Нот.акт №……..95 г. и Удостоверение, издадено от…..ОС на ……06.2009 г..И трите приложени декларации са за промяна на данни.
С оглед липсата на основни документи/договора по чл.15 от ТЗ, актовете, издадени във връзка с принудителното изпълнение/ относими към запитването, изразяваме следното принципно становище:
По силата на чл.15, ал.1 от ТЗ предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения може да бъде прехвърлено чрез сделка, извършенаписмено с нотариална заверка на подписите. Няма законова пречка едноличния търговец да прехвърли цялото си предприятие и да остане регистриран като такъв.Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.15 от ТЗ, когато се прехвърля цялото предприятие на търговското дружество, за прехвърлянето е необходиморешение,, взето съгласно чл.262п, т.е. с решение на всички съдружници или с квалифициран кворум, в зависимост от вида на дружеството. По аргумент на противното е възможно да бъде прехвърлена и част от предприятието.
Имуществените права са основна категория права, които влизат в състава на предприятието. Това са правата, които имат парична оценка. Такива са вещните права- правото на собственост и ограничените вещни права/право на строеж, право на ползване и др./. Когато с договора се прехвърлянедвижим имот или вещно право върху такъв имот, договорът се вписва в службата по вписванията. Когато недвижимият имот е придобит от лицето в качеството му на търговец и във връзка с тази дейност, то този имот е част от предприятието му. Волята на странитесе установява от договора по чл.15, ал.1 от ТЗ сключен между страните.Член.11, ал.1 от ЗМДТ определя като данъчно задължени лица за данък върху недвижими имоти, собствениците на облагаеми с данък такива имоти, т.е. ако недвижимия имот е част от прехвърленото предприятие, то данъкът е дължим от правоприемника при условията на чл.15, ал.2 от ЗМДТ.
При прехвърляне на предприятие, ако няма друго споразумение с кредиторите отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права, като кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието/чл.15, ал.3 от ТЗ, доп. ДВ, бр.58/2003 г./, но няма пречка и по отношение на носимите задължения, каквото е паричното публичноправно задължение кредитора да се обърне първо към отчуждителя. Налице е солидарна отговорност между отчуждителя на предприятието и правоприемника. В случаите когато се касае за установени публични задължения, по които кредитор е държавата, за този род задължения не може да има споразумение, предвид което данъчния орган по своя преценка има право да търси изпълнение от всяка от страните по прехвърлителната сделка, предвид предвидената по закон солидарна отговорност между тях.
Давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. В резултат на изтекла погасителна давност се погасява не дългът, а възможността той да бъде събран принудително. Възражението за изтекла давност е процесуално право на длъжника, което той може и да не упражни, а да плати доброволно погасеното по давност задължение.
По отношениеоснованията за спиране и прекъсване на давността за данъчни задължения, както и срокът наспирането й от 1993 г. до 01.01.2000 г., приложим е ЗДП, а от 01.01.2000 г. до 01.01.2006 г. приложим е ДПК/отм./.
Публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се платипубличното задължение, освен ако в закон е предвиден по кратък срок, като с изтичането на 10-годишен давностен срок се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността, с изключение на случаите за разсрочване и отсрочване./ чл.140, ал.1 и ал.2 от ДПК/отм/.
Давността спира да тече при настъпване на обстоятелствата визирани в чл.141, ал.1 от ДПК/отм/ , като едно от тях е и посоченото от Вас„предприемане на действия по принудително събиране”. Доколкото съгласно чл.173, ал.1 от ДПК/отм./ страни в производството за принудително изпълнение са както органът по принудително изпълнение , така и длъжниците, то принудителното изпълнение се осъществява спрямо конкретен субект, т.е. единствено спрямо него е спряла да тече давността.
В ДПК липсва изричен регламент във връзка със спиране и прекъсване на давността по отношение на солидарно отговорни длъжници, предвид коетоприложение ще намери разпоредбата на чл.125 от Закона за задълженията и договорите, по силата на която прекъсването и спирането на давността срещу един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо останалите съдлъжници.
‘