КСО, чл.4, aл. 2, т. 2,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 2

2_2067/28.07.2008 г.
КСО – чл.4, ал.2, т.2
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2
В запитването си описвате, че сте регистрирана като земеделски производител и отправяте общи въпроси по отношение осигуряването и признаването на осигурителен стаж.
С оглед сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
1.Социално осигуряване
Регистрираните по реда на Наредба №3 от 29.01.1999г. земеделски производители, включително в качеството им на еднолични търговци, са обособени като отделна категория осигурени лица и социалното им осигуряване се подчинява на самостоятелен и привилегирован правен режим. Те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между 50 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, а които упражняват само земеделска дейност – върху месечен осигурителен доход между 25 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със ЗБДОО за съответната година /чл.6, ал.7, т.2 и т.3 от Кодекса за социално осигуряване/. Определят окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, който не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход /чл.6, ал.8 от КСО/. Когато регистрираните земеделски производители произвеждат непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. На основание чл.7, ал.5 от КСО регистрираните земеделски производители, които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, могат да внесат дължимите осигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.
2.Здравно осигуряване
Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ регистрираните земеделски производители се осигуряват върху осигурителни доходи, определени с Кодекса за социално осигуряване. Привилегированият правен режим по отношение на здравното осигуряване предвижда произвеждащите непреработена растителна и/или животинска продукция да не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност. Не е предвидено обаче, онези които извършват единствено земеделска дейност и се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, да внесат дължимите здравнооосигурителни вноски до 31 март на годината, следваща календарната година, за която се отнасят.
На основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ) регистрираните земеделски производители са длъжни да декларират в компетентната ТД на НАП започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудова дейност. Срокът за подаване на декларацията е 7-дни, считано от датата на настъпване на съответното обстоятелство.
Следва да имате в предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентен орган по въпросите свързани с приложението на трудовото законодателство каквито са тези, касаещи зачитането на трудов стаж, както и въпросите отнасящи се до признаването на осигурителен стаж. По въпросите свързани с приложението на трудовото законодателство следва да се обърнете към Министерство на труда и социалната политика и/или ИА „Главна инспекция по труда”. Въпросите, касаещи зачитането на осигурителен стаж следва да отправите към Националния осигурителен институт.

Оценете статията

Вашият коментар