Изх. № 26-У-5
Дата: 04.04.2008 год.
Относно: Искане за изразяване на становище по прилагане на данъчното и осигурителното законодателство, съгласно чл. 75 и 4, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.13 от ЗКПО
По повод Ваше писмо, постъпило вна Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 26-У-5 от 13.02.2008 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаните в писмото Ви факти, управляваното от Вас дружество има намерение да сключи договор за строителство в гр. ……….. , ……………….. В тази връзка то ще изпраща свои работници и служители за извършване на строително-монтажни работи за срок по-дълъг от 20 месеца. Предвид изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище по поставените от Вас въпроси:
1. Относно данъчното облагане на доходите от трудови правоотношения с българските граждани, които ще бъдат изпращани на работа в Англия с очаквана продължителност на горе посочените работи за срок от 20 месеца.
На основание чл. 75 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай, приложение намира Спогодбата между България и Великобритания за избягване на двойното данъчно облагане на дохода и печалбите от прехвърляне на имущество (Обн., ДВ, бр. 8 от 29 януари 1988 г., попр. ДВ, бр. 12 от 12 февруари 1988 г.). На основание член 14 от Спогодбата доходите по трудови правоотношения се облагат в държавата, където е положен трудът. Изключение е предвидено единствено за местните на съответната държава лица -получатели на дохода, когато са спазени едновременно следните условия:
•намират се в другата държава за период или периоди, общо ненадвишаващи 183
дни в съответната финансова година, и
•възнаграждението се изплаща от или от името на работодател, който не е местно
лице на другата държава, и
•възнаграждението не се изплаща за сметка на място на стопанска дейност или
определена база, които работодателят притежава в другата държава.
В конкретния случай, според описаните в писмото Ви факти, цитираните условия не са налице, поради което възнагражденията, които ще изплащате на Вашите работници и служители за труда им във Великобритания, подлежи на данъчно облагане в тази държава.
Имайте предвид, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и член 4 от Спогодбата, физическите лица – български граждани, се считат за местни на България лица. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от чужбина. Според конкретната СИДДО, във връзка с премахването на двойното данъчно облагане, приложение намира метода „Освобождаване с прогресия“, т.е. реализираните от съответните физически лица доходи ще бъдат освободени от облагане в България. Имайте предвид, че по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ и член 4 от Спогодбата, физическите лица – български граждани, се считат за местни на България лица. На основание чл. 6 от ЗДДФЛ, местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи, както от източници в Република България, така и от чужбина. Според конкретната СИДДО, във връзка с премахването на двойното данъчно облагане, приложение намира метода „Освобождаване с прогресия“, т.е. реализираните от съответните физически лица доходи ще бъдат „напълно“ освободени от облагане в България, доколкото приложимата данъчна ставка в страната е 10 %.
2. Данъчно облагане на печалбите, реализирани чрез място на стопанска
дейност – строителен обект в Англия.
На основание чл. 13 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор. В тази връзка, при облагането на печалбите, реализирани от управляваното от Вас дружество чрез място на стопанска дейност – строителен обект в Англия, приложение намира разпоредбата на член 7 от СИДДО между България и Великобритания. Имайте предвид, че по смисъла на член 5, алинея 3 от Спогодбата, строителен или монтажен обект представлява място на стопанска дейност само ако работата на този обект продължава повече от 12 месеца. В конкретния случай, предвид очакваната от Вас продължителност от 20 месеца, Вие безспорно отговаряте на критериите за място на стопанска дейност, каквото по отношение на представляваното от Вас дружество ще е налице от самото начало на дейността във Великобритания. Съгласно чл. 7 от Спогодбата, за реализираните чрез мястото на стопанска дейност доходи, Вие ще следва да се облагате с данък върху печалбата в Обединеното кралство. Според конкретната СИДДО, във връзка с премахването на двойното данъчно облагане, приложение намира отново метода „Освобождаване с прогресия“, т.е. реализираните от Вас доходи ще бъдат „напълно“ освободени от облагане в България, доколкото в страната се прилага единна ставка от 10 %.
3. Задължително социално и здравно осигуряване на български граждани,
временно осъществяващи трудова дейност на територията на държа-членка на
ЕС/ЕИП.
Като пълноправен член на Европейския съюз от 01.01.2007 г., Република България е задължена да прилага в областта на социалното осигуряване правилата за координиране на схеми за социална сигурност, визирани в Регламент 1408/71 за прилагането на схеми за социална сигурност на наети лица, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността и Регламент 574/72, определящ реда за прилагането му.
Координацията на осигурителните системи се изразява в създаването на правила за съгласуване на националните осигурителни системи, без да се засягат техни вътрешни разпоредби относно собствените им граждани. Необходимостта от координация е свързана с избягване на осигуряването едновременно по две национални осигурителни системи или липсата на осигуряване по която и да е система.
Основното правило при определяне на приложимо законодателство, установен в чл. 13, ал. 2, б. „а“ от Регламент 1408/71, предвижда, че лицето остава подчинено на законодателството на държавата – членка, на чиято територия е наето на работа, дори и ако постоянно пребивава в друга държава в рамките на Европейския съюз.
Съществуват изключения от това правило, едно от които е командироването/ изпращане на наети лица да осъществяват за определен период от време трудова дейност на територията на друга държава-членка. Тази хипотеза е регламентирана в чл. 14(1)(а) на Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71, съгласно който лице, което е наето на работа на територията на държава-членка от предприятие, в което обичайно работи, което е командировано от това предприятие на територията на друга държава-членка да извършва работа там за въпросното предприятие, продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава-членка при условие, че очакваната продължителност на въпросната работа не превишава 12 месеца, и че лицето не е изпратено да замести друго лице, чийто срок на командироване е изтекъл.
Ако поради непредвидими обстоятелства продължителността на работата, която трябва да се извърши превишава първоначално очакваната продължителност и превишава 12 месеца, законодателството на първата държава-членка продължава да се прилага до завършването на въпросната работа при условие, че е налице съгласие от страна на компетентния орган на държавата-членка, на чиято територия е командировано съответното лице или от страна на определената от този орган институция; такова съгласие трябва да се поиска преди края на първоначалния 12-месечен срок.
Ако преди командироването/изпращането на лицата е ясно че срока на командировката надхвърля 12 календарни месеца, е неприложима разпоредбата на чл. 14(1)(а) от регламента. В такива случай, за да останат командированите лица субект на българското осигурително законодателство, може да се иска постигане на споразумение между компетентните институции на компетентните държа-членки за допускане на изключение от разпоредбите на Дял втори от Регламент на Съвета (ЕИО) 1408/71 на основание чл. 17 от същия.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
//