Изх. №04-19-1008/08
Дата: 16.04.2010 год.
ДОПК, чл. 9;
ДОПК, чл. 129;
ЗКПО (отм.), чл. 34, ал. 4.
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП и заведено с вх. № 04-19-
1008/17.02.2010г. на ЦУ на НАП относно искане за методологично съдействие по повод жалба на „……………………” S.p.A- гр…….. , Италия и писмо Изх. № 04-19-1008/09.11.2009г. на Изпълнителния директор на НАП, изразявам следното становище:
Искането на „…………………” S.p.A- гр. ………, Италия е за възстановяване на внесен от „……………………” АД гр. Варна данък по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО/отм./ за извършени консултантски услуги от страна на италианското дружество.
При подаване на искането по чл.129 от ДОПК италианското дружество прилага
документ, доказващ, че „……………………….” S.p.A- гр. …… , Италия е местно лице на Италия, както и други документи с цел доказване,че е налице основание за прилагане на СИДДО между България и Италия.
При задаване на въпроса, чийто отговор е писмо Изх. № 04-19-1008/09.11.2009г.
на Изпълнителния директор на НАП, е взета предвид фактическата обстановка описана
в запитването на ТД гр. Варна, а именно, че данъкът по чл. 34, ал. 4 от ЗКПО/отм./ за
извършени консултантски услуги от страна на италианското дружество е начислен на
българското дружество в резултат на влязъл в сила ревизионен акт и впоследствие
внесен в бюджета. При така изложената фактическа обстановка е прието, че данъкът
при източника не е бил внесен, нито удържан от дохода на чуждестранното лице,
поради което за чуждестранното лице липсва интерес да претендира възстановяване на
внесения данък и това е основание за прекратяване на производството.
С настоящото запитване обаче, изрично се посочва, че данъкът при източника е
бил удържан и внесен от българското дружество и това е обективирано в ревизионния
доклад на българското дружество.
При така изложената нова фактическа обстановка следва да се има предвид
следното.
Предвид факта, че ревизионният акт е влязъл в сила, то същият като влязъл в
сила индивидуален административен акт се ползва със стабилитета на административния акт. Следва обаче да се има предвид, че страни в административно производство на основание чл. 9, ал.1 от ДОПК са:
1.административният орган;
2.всяко физическо или юридическо лице, от чието име или срещу което е образувано административно производство по този кодекс.
Поради това, следва да се приеме, че издаденият административен акт, в случая
ревизионен акт, има сила спрямо страните в конкретното производство, но не и спрямо
трети лица, които не са били страна в производството.
В настоящия случай, чуждестранното лице не е било страна в ревизионното произ-водство, поради което издаденият ревизионен акт по отношение на българското дружество няма сила спрямо чуждестранното лице и следователно не са налице пречки неправилно удържаният от дохода на същото и внесен в бюджета данък да бъде възстановен.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘