искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за произнасяне относно противоконституционността на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква г от Закона за данъците върху доходите на физическите л

Изх. №04-19-738
Дата: 03.12.2009 год.
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 2;
Конституция на РБългария, чл. 6, ал. 2.
Относно: искане за сезиране на Конституционния съд на Република България за произнасяне относно противоконституционността на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
Вна НАП е постъпило искане от Българската асоциация по рециклиране, препратено от Дирекция „Данъчна политика“ за сезиране на Конституционния съд на Република България (КС на РБ) относно произнасяне по противоконституционността на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Съгласно чл. 150, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) субектите, на които е предоставено право да инициират, започването на едно конституционно съдопроизводство за произнасяне по отношение на конституционността на законите са най-малко 1/5 от народните представители, президентът, Министерският съвет, Върховният касационен съд, Върховният административен съд и главният прокурор.
В искането се поддържа тезата, че разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от ЗДДФЛ „сериозно противоречи на основополагащи норми от Конституцията на Република България“ – чл. 6, ал. 2 и чл. 60, ал. 1 от основния закон. Оспорваната норма гласи, че не са облагаеми доходите от продажба или замяна на движимо имущество с изключение на движимо имущество предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, в съответствие със Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Освен това, Българската асоциация по рециклиране (БАР), счита че цитираната данъчна норма е несъвместима с „общопризнатите принципи на общностния правопорядък и правилата на данъчната политика на Европейската общност “. В подкрепа на тези свои твърдения БАР посочват различни решения на КС на РБ и документи на европейските институции.
След като обстойно се запознах с аргументите изложени от БАР, относно искането за противоконституционност на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“, изразявам следното становище:
1. Не споделям виждането на БАР, че с нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от
ЗДДФЛсе въвежда изключение от „традиционно възприетотоот българския
законодател данъчно облекчение да не подлежат на данъчно облагане доходите от
продажба или замяна на движимо имущество“. Доходите от движимо имущество
предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране,
оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, в съответствие със ЗУО не са
единствените доходи от продажба на движимо имущество, които подлежат на облагане.
Освен тях в чл. 13, ал. 2, т. 2 на ЗДДФЛ като облагаеми са визирани и доходите,
придобити от продажба или замяна на:
-пътни, въздухоплавателнии водни превозни средства,при условие, че
периодът между датата на придобиването и датата на продажбата или
замяната е по-малък от една година;
-произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети;
-акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други
финансови активи, както и доходи от търговия с чуждестранна валута.
Облагането на доходите на физическите лица от продажба на движимо имущество при посочени в закона обстоятелства не е прецедент – подобна законова регламентация имаше още при действието на отменения Закон за облагане доходите на физическите лица (отм. ДВ, бр. 95/2006 г.), който беше в сила до 31 декември 2006 г.
2. Некоректно е да се твърди, че доходите от продажба на „употребявани вещи “
не се облагат с данък върху доходите на основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ. Такова
условие в упоменатата разпоредба няма, а законодателят е визирал точно в кои случаи
доходите от продажба или замяна на движими вещи се считат за облагаеми. Некоректен е и даденият пример, защото условието да бъдат необлагаеми доходите от продажба на пътни,въздухоплавателнииводнипревознисредства,неесъщитедабъдат употребявани, а да са притежавани повече от една година преди датата на продажбата или замяната. В този смисъл, ако едно лице си е закупило стар автомобил и го е продало преди да е изтекъл едногодишният срок, реализираните от продажбата доходи ще бъдат облагаеми. Ирелевантен, за целите на данъчното облагане, е фактът че
автомобилът в конкретния случай е употребяван.
По отношение на възприетото данъчно третиране на доходите от продажба на движимите вещи, попадащи в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ, може да се каже, че по този начин се минимизират възможностите за сключване на спекулативни сделки с тях. Практиката показва, че много често сделките с въпросните вещи се сключват с цел заобикаляне на данъчното облагане. Съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), притежателите на отпадъци ги предоставят за събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на лица, които имат право да извършват съответните дейности, или ги оползотворяват и/или обезвреждат сами в съответствие с този закон. Иначе казано, предоставянето чрез продажба или замяна на вещи, представляващи отпадъци по смисъла на ЗУО, може да се извърши само на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане по реда на този закон, ако то се осъществява в съответствие с законовите изисквания. В този смисъл, няма друг алтернативен ред, създаден в закон, уреждащ продажбата или замяната на отпадъци по смисъла на ЗУО, за да се твърди, че доходите
от тях се считат за облагаеми само когато са предадени на лица, имащи правото да
извършват въпросните дейности (събиране, транспортиране, оползотворяване илиобезвреждане на отпадъци).
По правило ЗДДФЛ разграничава доходите на облагаеми и необлагаеми, като облагаеми са доходите от всички източници, с изключение на освободените от облагане по силата на закон. Освобождаването на един доход от облагане, безспорно, следва да се разглежда като данъчно облекчение, а съгласно чл. 60, ал. 2 от Конституцията данъчните облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. С този основен конституционен принцип е съобразен данъчният закон и в частност нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2, букви „а“ – „г“ от ЗДДФЛ.
3. Изразено е мнение, че не се „насърчават гражданите да проявяват
гражданска съвест, като се съобразяват със съвременните ръководни насоки на
екологичната политика на Европейската Общност“, като в искането на БАР е
посочена Директива 2006/12/ЕО на Европейския парламент. Цитираната Директива е
отменена с Директива 2008/98/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19
ноември 2008 г. относноотпадъцитеи за отмяна на определени директиви.
Въпросните директиви установяват законодателната рамка за обработката на отпадъци
в Общността, както и основните принципи като, задължението отпадъците да бъдат
третирани по начин, който няма отрицателно въздействие върху околната среда и
здравето на човека. В този смисъл, не е ясна връзката на упоменатите директиви с
данъчния закон – те уреждат различни по своя характер правни материи и имат
различни цели. Нещо повече, считаме, че като цяло ЗДДФЛ е съобразен с европейските
директиви в областта на прякото облагане и това изрично е записано в § 2 от
допълнителните му разпоредби.
4. Не споделяме виждането, че „разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от
ЗДДФЛ сериозно противоречи на основополагащи норми от Конституцията на
Република България“. В искането на БАР се твърди, че атакуваната разпоредба „не
съответства на основополагащия принцип на българския правен ред за недопускане на
неравно третиране и дискриминация, в която и да е сфера на обществения живот “, с
което се нарушават принципите на чл. 6, ал. 2 от КРБ. Като аргумент за това са
използвани мотивите от Решение № 14 на Конституционния съд от 1992 г.
Действително в мотивите на цитираното конституционно решение се казва, че равенството пред закона означава равнопоставеност на всички граждани пред нормативните актове и задължение за еднаквото им третиране от държавната власт. С чл. 6, ал. 2 от КРБ се забранява да бъдат ограничавани правата на гражданите и да бъдат създавани привилегии основани на раса народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. В същото решение на Конституционния съд се казва, че признаците за недопускане на ограничения на правата или предоставяне на привилегии, са изброени изчерпателно в цитираната норма от Конституцията на страната.
Нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от ЗДДФЛ не регламентира ограничение на правата на гражданите основани на признаците, изброени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, а въвежда еднакво облагане на доходите на всички физически лица, реализирани по описания в разпоредбата начин. Тя въвежда задължение за облагане на придобити доходи, като по никакъв начин това задължение не е основано на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност и всички други признаци, предвидени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията. Иначе казано, доходите на всяко физическо лице, независимо от неговата раса, народност, етническа принадлежност, пол произход, религия образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние ще подлежат на облагане с данъци, когато са придобити по реда на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от ЗДДФЛ.
Нещо повече, именно в Решение № 14 на Конституционния съд от 1992 г. са направени следните изводи:
?Равенствотонавсичкигражданипредзаконапо смисъла на чл. 6, ал. 2 от
Конституцията означава равенство пред всички нормативни актове.
?Социалните признацизанедопусканеограничения на праватаили
предоставяненапривилегиисапосоченивчл.6,ал. 2 от Конституцията
изчерпателно.
?Привилегии, основани на посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията социални
признаци, са нарушения на принципа за равенство на всички граждани пред
закона.
Несъстоятелно е твърдението за неравно третиране по признак „имуществено състояние “ – фактът, че при определени условия доходите от продажба или замяна на движимо или недвижимо имущество се считат за облагаеми или необлагаеми, не може да се разглежда като привилегия, основана на посочения признак. Нещо повече, считам че нито един от признаците, посочени в чл. 6, ал. 2 от Конституцията, не е в основата на атакуваната данъчна разпоредба. Действително, равенството на гражданите пред закона е основен принцип на всяко демократично общество, спазването на който не допуска законодателят да въвежда нито ограничения в правата на гражданите, нито привилегии, основани на изчерпателно изброените в цитирания текст признаци. Нормата на чл. 13, ал. 1, т. 2, в т.ч. и буква „г“ от ЗДДФЛ не е в противоречие с ясното и утвърдено съдържание на принципа, заложен в чл. 6, ал. 2 на основния закон. Същата не регламентира неравно третиране, не предвижда привилегии, нито засяга някой от изброените признаци. Данъчната норма урежда облагането на доходите от продажба или замяна на движимо имущество, при определени в закона условия, което изцяло съответства с чл. 60 от Конституцията на Р България.
Като цяло, решенията на Конституционния съд, посочени в искането на БАР, не оборват, а по скоро подкрепят становището за законосъобразност на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 60, ал. 1 от КРБ, гражданите са длъжни да плащат данъци и такси, установени със закон съобразно доходите и имуществото си. Най-общо, това означава, че когато обект на облагане са доходите на лицата – данъците следва да са съобразени с придобитите от тях доходи, а когато обект на облагане е имуществото им – данъците следва да са съобразени с размера на притежаваното от тях имущество.
На основание чл. 60, ал. 2 от Конституцията, данъчните облекчения и утежнения могат да се установяват само със закон. Дефинирането на един доход като необлагаем, безспорно е данъчно облекчение. В случая, законодателят е преценил и не е визирал като необлагаеми, доходите на физическите лица, придобити от движимо имущество, предадено на лица, които имат право да извършват събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци в съответствие със ЗУО. За тях той е регламентирал специален ред на облагане (с окончателен данък), което е в съответствие с основната характеристика на данъците, а именно – тяхната законоустановеност по основание и размер. Тъй като законът е основен източник за регламентиране на данъчните задължения, с неговите норми се урежда фактическият състав, при който възниква всяко данъчно задължение, както и размерът на данъка, дължим от лицата. В този смисъл редакцията на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от ЗДДФЛ по никакъв начин не противоречи и на текстовете в чл. 60 от КРБ.
Предвид изложените аргументи, считам, че молбата на БАР за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията да обяви противоконституционностга на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „г“ от ЗДДФЛ, както и на основание чл. 149, ал. 1, т. 4 от Конституцията да обяви несъвместимостта на нормата с общопризнатите принципи на общностния правопорядък и правилата на данъчната политика на Европейската общност, е неоснователна.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *