издадени задължителни предписания от контролните органи на ТП на НОИ – Шумен за корекция на декларация образец №1, подадена по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.) за самоосигуряващо се лице

Изх. № М-24-36-12
Дата: 04.07.2018 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 4;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 1, 2, 3 и 4;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 3, ал. 3.

ОТНОСНО: издадени задължителни предписания от контролните органи на ТП на НОИ – Шумен за корекция на декларация образец №1, подадена по реда на Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г.) за самоосигуряващо се лице

Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), препратено по компетентност от дирекция ОДОП Варна, и заведено с вх. №М-24-36-12 от 04.05.2018 г., е изложена следната фактическа обстановка:
В ТД на НАП офис ….. са постъпили задължителни предписания от контролен орган на ТП на НОИ …. за корекция на декларация образец № 1 за месеците 01-03/2013 г. за самоосигуряващо се лице, като за периода 01.01.2013- 16.03.2013 г., лицето е осигурено само за фонд „Пенсии“, а от 17.03.2013 г. за фонд „Пенсии “и за фонд „Общо заболяване и майчинство“. В мотивите на предписанията е посочено, че за лицето са издадени и представени в НОИ 3 броя болнични листове за временна неработоспособност без прекъсване за периода от 02.01.2013г. до 16.03.2013 г. По издадените болнични листове са постановени откази за изплащане на парично обезщетение, тъй като към началната дата на временната неработоспособност не е възникнало осигуряване и за фонд „Общо заболяване и майчинство“. На 03.01.2013 г., когато самоосигуряващото се лице е във временна неработоспособност, е подадена декларация, с която променя вида на осигуряването си, като избира да се осигурява за фонд „Пенсии“ и фонд „Общо заболяване и майчинство“, считано от 01.01.2013 г. В мотивите е посочено, че така подадената декларация придобива правни последици след изтичане периода на временната неработоспособност, т. е. след 16.03.2013 г. До тогава е в сила волята на лицето за осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
При проверка в информационната система на НАП е установено, че съгласно данни от подадена декларация (образец ОКД-5) по реда на чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) едноличният търговец упражнява трудова дейност и се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт от 28.11.2011 г. На 03.01.2013 г. същият подава декларация в НАП за промяна вида на осигуряването си и избира да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, считано от 01.01.2013 г. Задълженото лице е подало в декларация образец №1 за месеците януари и февруари данни за всички дни във временна неработоспособност, а за месец март – с 10 отработени дни и 11дни във временна неработоспособност.
Считате, че няма основание да бъдат изпълнени задължителните предписания на ТП на НОИ Шумен, тъй като декларацията, с която се променя вида на осигуряване е подадена в срок, в съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Подадената декларация за промяна вида на осигуряване поражда ли правни последици след изтичане на периода на временната неработоспособност, в случаите на отказ от изплащане на парично обезщетение?
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО), НООСЛБГРЧМЛ и Наредба № Н-8 от 29 декември 2005 г, изразявам следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, подлежат на задължително обществено осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. С алинея 4 на чл. 4 от КСО на самоосигуряващите се лица по ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО е предоставена възможност по свой избор да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство. Редът, по който самоосигуряващите се лица упражняват правото на избор по чл. 4, ал. 4 от КСО, е регламентиран в НООСЛБГРЧМЛ, издадена от Министерския съвет по законова делегация от чл. 4, ал. 11 от КСО.
Задължението за осигуряване за самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на съответната трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
В конкретния случай, физическото лице е декларирало започване на дейност като едноличен търговец от 28.11.2011 г.
Самоосигуряващите се лица избират вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламентира задължението на лицата да определят вида на осигуряването си със започването/възобновяването на дейността (изр. първо), въвежда ограничение с оглед самоосигуряващите се лица да не могат да променят вида на осигуряването си, когато прекъсват/възобновяват или започват друга дейност през една и съща календарна година (изр. второ) и определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. трето). Неспазването на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването/възобновяването на дейността, преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере осигуряване и за общо заболяване и майчинство.
В чл. 1, ал. 4 от наредбата се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Съгласно действащата за този период разпоредба на чл. 1, ал. 4 от наредбата видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година.. Срокът е преклузивен и при бездействие на носителя на субективното право – самоосигуряващото се лице, правото за промяна на вида осигуряване се погасява с изтичането на срока.
Важно условие за придобиване право на парично обезщетение е физическото лице да е осигурено лице и за риска „Общо заболяване и майчинство“. В конкретния случай самоосигуряващото се лице е осигурено лице за фонд „Пенсии“, но към 02.01.2013 г. не е осигурено лице и за риска „Общо заболяване и майчинство“, тъй като към тази дата не се дължат и не са внесени осигурителни вноски за този риск.
Също така на основание чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ (в редакцията към 01.01.2013 г.) осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, когато са осигурени и за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през което не са имали право на парично обезщетение. Понятието „Осигурено лице“ е дефинирано с § 1, ал. 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на КСО – „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски (в ред. Към 01.01.2013 г.акци .
С оглед цитираните разпоредби независимо, че самоосигуряващото се лице е подало в регламентирания срок декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП за промяна на вида на осигуряването си за 2013г. за периода 02.01.2013г. до 16.03.2013г. то не е осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО за риска временната неработоспособност, тъй като не са внасяни осигурителни вноски за този риск във фонд „Общо заболяване и майчинство“. Именно чрез вноските в този фонд за самоосигуряващото се лице възниква осигуряването за рисковете временна неработоспособност, временно намалена работоспособност и майчинство (чл. 2, ал. 2, т. 1 от КСО). Следователно за същия период лицето не може да бъде обхванато от хипотезата на чл. 3, ал. 3 от НООСЛБГРЧ и за периода на временната неработоспособност продължава да се прилага чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО – т.е. задължително се осигурява за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. След внасянето на вноска за общо заболяване и майчинство може да се смята за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 ДР на КСО и да се възползва от съответните права и обезщетения.
Предвид изложеното, за периода 02.01.2013-до 16.03.2013 г. е необходимо да се коригират подадените по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО данни, както е посочено в задължителните предписания на ТП на НОИ ….. Освен това, самоосигуряващото се лице следва да бъде поканено по реда на чл. 103 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) да подаде и декларация образец № 6 с месец 13-2013 г. с включени дължимите авансови вноски за горепосочения период.

зАМ. Изпълнителен Директор на НАП:
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/

1/5

Вашият коментар