издадените официални и частни документи.

1_137/01.12.2010
чл.10, ЗКПО
чл. 49 ДОПК
По повод Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” – гр………. с вх.№ …………………… г. изразяваме следнотопринципно становище:
В запитването са поставени два въпроса, а именно:
1. Съществува ли понятието „недействителна фактура”, но сама по себе си фактурата да не е фалшива, съответно има ли същата стойност или правдивост за доказване, като документ без касова бележка за оправдаване на парични средства?
2. Възможно ли е, ако пътната книжка с която се отчитат приходите бъде унищожена и оригиналната книжка се замести с друга която да послужи като документ за доказване, като при това се вижда, че почерка не е на титуляра, другата книжка да се счита за валидна или да не бъде валидна?
Съгласно т.4.5.3 от процедура ДОМ-1, утвърдена със Заповед на изпълнителния директор на НАП е изискана от Вас допълнителна информация, в която сте посочили следното:
През м.август 2008 г. сте работили с кола на лизинг към друго дружество, на което дружество сте плащали редовно суми за банка, автокаско, радиостанция и заявки по 800 лв. всеки месец, но са Ви отказали издаването на фактура. При създалата се ситуация сте оставили колата, за да не плащате чужди данъци и сте закрили фирмата си ЕООД”Д.С.” След като сте поискали от собственика на дружествотовъзстановяване на парите за капарото на колата и оборудването, и Ви е било отказано, сте подали сигнал до прокуратурата. При разследването прокурорът Ви е заявил, че фактурите и пътните книжки, които са доставени по време на разследването са недействителни, но не са фалшиви.
В чл.17 от Данъчно осигурителния и процесуален кодекс /ДОПК/ са изброени правата на задължените лица, които приходната администрация следва да съблюдава и изпълнява. Функциите на органите по приходите, съответстващи на тези права, сарегламентирани в чл.3, ал.1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Едно от основните задължения на приходната администрация е да обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, както и да изказва становищапо поставени конкретни проблеми, произтичащи от разпоредбите на законите, които се администриратот НАП.
Изложената от Вас фактическа обстановка, както и поставените в запитването въпроси не са обвързани с конкретни материални и процедурни норми от данъчно осигурителните закони или от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Не е ясно прилагането на коя норма от законодателството по което е компетентна НАП, представлява проблем за Вас и е необходимо допълнителното разясняването и.
Предвид горното, настоящето становище, изказано от нас е принципно и общо.
Съгласно чл.12, ал.1, т.6 от ДОПК, с оглед установяване на задължения и отговорности за данъци, органите по приходите проверяват действителността на операциите, отразени в първичните счетоводни, търговски или други документи на данъчно задължените лица.
Органитепо приходите осъществяватданъчно-осигурителен контрол чрез извършване на ревизии и проверки, в които установяват редовността на издадени фактури.
В правомощията на органа по приходите е да преценява вписванията в счетоводните книги според тяхната редовност в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и с оглед на другите обстоятелства, установени в хода на производството.
Основни принципи, които следва да съблюдава всяко данъчно задължено лице при осъществяване на своето счетоводство, съгласно чл.4, ал.3 от ЗСч са:
– принципа за документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като се спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство;
– принципа за предимство на съдържанието пред формата, т.е. стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна.
В Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/,е развит принципа за документална обоснованост в чл.10, съгласно който:
– стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по см. на ЗСч;
– документална обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Независимо от наличието на документална обоснованост на стопанските операции, отразени в счетоводството на данъчнозадълженото лице, следва да се има предвид и разпоредбите на глава четвърта от ЗКПО „Предотвратяване на отклонение от данъчно облагане”.
Текстът на чл.16, ал.1 от ЗКПО регламентира данъчното третиране на сделки, които са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, а чл.16, ал.3 указва, че когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение за корпоративен данък се определя при условията на прикритата сделка. Т.е. по смисъла на горната разпоредба, привидната сделка се счита за нищожна, а се приемат за действителни условията на прикритата сделка.
Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването и, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели /чл.10, ал.4 от ЗКПО/.
Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/, освен когато плащането се извършва по банков път или чрез наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/ или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги /ЗПУ/. По силата на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал. 1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1, като по смисъла на ал.3 на чл.25 от същата Наредба, фискалната касова бележка, в случаите по ал.1 се издава при извършване на плащането.
С цитираните до тук норми насочваме Вашето внимание към най-съществената част отадминистративното производство, регламентирано в ДОПК – доказателствата, които се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на ДЗЛ.
Писмените доказателства са основните доказателства в процеса, те се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производствата по ДОПК (чл. 49 ДОПК). Според доказателствената сила на писмените доказателства, те се делят на две основни групи – официални и частни документи.
Съгласно чл. 179 от Гражданския процесуален кодекс официалният документ е документът, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред.
Всички останали документи са частни (фактури, писма, писмени договори, разписки). Частните документи материализират правноирелевантни изявления или частноправни изявления (гражданскоправни, семейноправни, търговскоправни, трудовоправни и т. н.), като също могат да бъдат диспозитивни или свидетелстващи.
Документите се делят също така на:
– истински (които могат да бъдат автентични и верни) и
– неистински (неавтентични или неверни).
Автентичният документ действително материализира изявлението на неговия издател. Неавтентичният документ съдържа изявление, което не е направено от сочения за автор на документа, като е подправен подписът или стоящият преди него текст.
Верни или неверни могат да бъдат само свидетелстващите документи. Верният свидетелстващ документ отговаря на действителното фактическо положение, което е удостоверено в него. Неверният свидетелстващ документ може да не отговаря на действителното фактическо положение поради грешка или умишлена подправка.
Документът може да бъде неистински, ако съдържанието е поправено, било като е заличено изцяло и заменено с друго, било само части от него са поправени.
Документ, който в съдържанието, което има, е подписан наистина от означените в него лица, може обаче да съдържа и неверни твърдения. Например лице подписва документ, в който заявява, че е получило от друго определена стока, в действителност обаче то не е получило стоката. По смисъла на закона такива документи, се считат за«истински», но «с невярно съдържание».
По отношение на запитването Ви за валидността на издадена и подменена пътна книжка за таксиметров превоз, следва да имате предвид изложеното по- горе становище относно издадените официални и частни документи.
Надявам се, че това наше принципно становище ще помогне на Вашите бъдещи начинания.

Оценете статията

Вашият коментар