Относно: Издаване на фактури по реда на ЗДДС.
В Дирекция ”ОУИ” – ………… постъпи писмено запитване с вх.№ ………./10.04.2012 г., относно издаване на фактури по реда на ЗДДС.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: Фирмата Ви е регистрирана по ЗДДС и ще извършва услуга по договор за търговско посредничество при закупуване на селскостопанска продукция с контрагенти от Германия. Според Вас на основание чл. 86, ал. 3 във връзка с чл. 21, ал. 4, т. 4 от ЗДДС данъчната ставка е нулева, защото намирате търсената от контрагента селскостопанска продукция и присъствате на товаренето на стоката и контролирате качеството по предварително зададени от клиента параметри. В договора, който сте сключили има клауза за авансови плащания, които ще Ви превеждат по разплащателна сметка на фирмата.
Зададени са следните въпроси:
1. Необходимо ли е за получените авансови преводи да издавате фактура?
2. Може ли контрагентът Ви да ги приспада от дължимите суми по реално свършенатаот Вас работа и издадена за това редовна фактура, само с писмена кореспонденция?
В отговор на поставените от Вас въпроси, изразяваме следното становище:
Първи въпрос: Съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от с.з.
Императивната разпоредба на чл. 113, ал. 4 от ЗДДС въвежда изискването фактурата да се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
При условие, че става въпрос за авансово плащане, за Вас възниква задължение за издаване на фактура на основание чл. 113, ал. 4 от ЗДДС.
По отношение на квалификацията на доставката с оглед мястото на изпълнение на същата е възможно да са налице различни хипотези, предвид клаузите в сключения от Вас договор.
Втори въпрос: Правата на задължените лица са визирани в чл. 17, ал. 1 от ДОПК. Съгласно посочените разпоредби, и по – конкретно т. 2 и т. 5, б.”б” от същия член задължените лица имат право да им бъдат разяснявани правата в производствата по този кодекс, включително и правото на защита в административното, изпълнителното и съдебното производство, и да бъдат предупредени за последиците от неизпълнение на задълженията им по този кодекс и информация за публичните им задължения и за сроковете, в които следва да заплатят дължимите от тях данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични задължения.
Не е от компетентността на НАП да изрази становище по зададеният от Вас въпрос, който не е свързан с прилагане на българското данъчно и осигурително законодателство, а също така касае й Ваш клиент от Германия.
‘