Изх. № 20-00-369
25.08. 2020 г.
ЗДДС чл. 12
ЗДДФЛ чл. 38, ал. 14
ЗМДТ чл. 44, ал. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-369/22.07.2020 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„………….“ ООД осъществява дейност, свързана с организиране на турнири по плажен волейбол, в които участват български и чуждестранни граждани. Спечелилите съответния турнир получават парична награда. Средствата за наградите се събират от спонсори – физически и юридически лица. Някои от тях получават насрещна престация под формата на реклама в списания, интернет и телевизия или безплатни билети, а друга част не получават насрещна престация срещу предоставените средства.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да се третират за целите на ЗДДС получените от спонсорите суми?
2. Как следва да се третират за целите на ЗДДФЛ изплатените парични награди?
3. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски върху стойността на изплатените парични награди?
4. Дължи ли дружеството данък върху даренията по смисъла на ЗМДТ за получаваните от спонсорите суми, които не получават насрещна престация?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Предвид липсата на изрична правна разпоредба, договорът за спонсорство най-общо би могъл да се дефинира като договор, по силата на който спонсорираното лице получава икономическа помощ от спонсора за реализиране на спортна, културна, научна или друг вид дейност, срещу което се задължава да рекламира спонсора като популяризира неговото име, търговска марка, дейността или продуктите му. Страните по договора за спонсорство сами определят своите права и задължения, доколкото не противоречат на повелителните норми на закона и на добрите нрави. При договора за спонсорство винаги се уговаря размер на насрещна престация, която го отличава от дарението, при което винаги е налице безвъзмездност. Насрещната престация, която дължи спонсорираното лице може да е имуществено нееквивалентна или еквивалентна на предоставената от спонсора икономическа помощ.
В случаите, при които в съответствие с договора за спонсорство спонсорираното лице е длъжно да осигури насрещна престация – реклама или друга сделката се квалифицира като ,търговска по смисъла на чл. 1 и чл. 286 от Търговския закона (ТЗ) и съставлява доставка по смисъла на ЗДДС.
Обектите на облагане с ДДС са изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 2 от ЗДДС и съгласно нея такива са, най-общо казано, възмездните облагаеми доставки, възмездните вътреобщностни придобивания и вносът на стоки. Видно от това дарението не попада в предметния обхват на закона. Поради това сумите, получавани по договори за спонсорство, по които спонсорираното лице не дължи насрещна престация, не подлежат на документиране и облагане по реда на ЗДДС.
В случай, че с договора за спонсорство спонсорираното лице е поело задължение за извършване на насрещна престация, за целите на ЗДДС е налице доставка, която в зависимост от естеството на дължимата престация може да бъде облагаема на общо основание или сред изрично предвидените като освободени от облагане по реда на ЗДДС. Доставката на реклама за целите на закона се третира като доставка на услуга, която не е изрично посочена като освободена, следователно когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната, на основание чл. 12 от ЗДДС е облагаема. В този случай спонсорираното лице следва да документира и обложи по реда на закона осъществената от него към спонсора доставка на рекламна услуга. Същото се отнася и до извършвана от спонсорираното лице доставка на билети, която не попада в приложното поле на чл. 41 и чл. 44 от ЗДДС.
По втори въпрос:
Предвид нормата на чл. 3 от ЗДДФЛ, данъчно задължени лица са:
– местните и чуждестранните физически лица, които са носители на задължението за данъци по този закон;
– местните и чуждестранни лица, задължени да удържат и внасят данъци по този закон.
На основание чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са задължени за данъци за придобити доходи от източник в България (чл. 7 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Предвид посочената разпоредба, за да се счита определен доход за необлагаем, това обстоятелство изрично трябва да е регламентирано в закон. Наградите, които се предоставят на участниците в спортния турнир, не могат да се определят като необлагаем доход по смисъла на чл. 13 от ЗДДФЛ. Същите представляват облагаем доход по смисъла на данъчния закон.
І. Облагане на наградите на спортисти, които са чуждестранни физически лица за България.
Разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от ЗДДФЛ регламентира като доход от източник в България наградите и възнагражденията за дейност, извършена на територията на страната от чуждестранни физически лица – общественици, дейци на науката, изкуството, културата и спорта, включително когато доходът е изплатен/начислен чрез трето лице като импресарска агенция, продуцентска къща и други посредници.
На основание чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ, изброените по-горе доходи от източник в България се облагат с окончателен данък, когато са начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица и не са реализирани чрез определена база в страната. Ставката на окончателния данък за този вид доходи е 10 на сто (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 46, ал. 4 от ЗДДФЛ, окончателният данък се удържа и внася по реда на чл. 65-68 от същия закон. Това означава, че когато платецът на доходите по чл. 37, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ е предприятие или самоосигуряващо се лице – негово е задължението за удържане и внасяне на окончателния данък.
Окончателният данък се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляването на дохода от предприятието (чл. 65, ал. 1 от ЗДДФЛ). Моментът на начисляване на възнаграждението е момента, в който предприятието отрази въпросното възнаграждение като разход.
Съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът се внася в държавния бюджет по сметка на териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 56, ал. 1 и чл. 57 от ЗДДФЛ данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 се подава в сроковете на внасяне на данъка в териториалната дирекция на НАП, в която подлежат на внасяне дължимите данъци.
Чуждестранните физически лица, получили доходи, обложени с окончателен данък, не са задължени да подават годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 52, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ).
По искане на чуждестранното физическо лице се издава удостоверение по образец за внесения данък, като искането се подава в ТД на НАП, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В случай, че тя предвижда наградите да се облагат в другата държава (държавата, на която чуждестранното физическо лице е местно) или да се облагат с по-ниска данъчна ставка, то по отношение на чуждестранните физически лица, може да се приложи процедурата за прилагане на спогодбите, регламентирана в раздел трети, чл. 135 – чл. 142 от ДОПК. Компетентният орган по прилагане на спогодбите и изразяване на становища е Дирекция „СИДДО” при ЦУ на НАП София.
ІІ. Облагане на наградите на спортисти, които са местни физически лица за България.
На основание чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите облагаеми и парични и предметни награди от игри, от състезания и конкурси, които не са предоставени от работодател или възложител, като приложимата данъчна ставка е 10 на сто (чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ).
На основание чл. 65, ал. 7 от ЗДДФЛ окончателният данък се удържа и внася от предприятието или самоосигуряващото се лице – платец на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което доходът е придобит от физическото лице.
В същия срок предприятието – платец на дохода подава декларацията по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ за дължимите данъци (образец 4001).
По отношение на момента на придобиването на доходите се прилага общият принцип на ЗДДФЛ за непаричните доходи, а именно доходът се счита за придобит на датата на получаването на престацията, т.е. получаването на наградата от физическото лице.
ІІІ. На основание чл. 73, ал. 1, т. 2 от ЗДДФЛ предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) – платци на доходи, изготвят справка по образец за изплатените през годината доходи и за удържаните през годината данък и задължителни осигурителни вноски, в която посочват доходите по глава шеста, подлежащи на облагане с окончателен данък, с изключение на подлежащите на деклариране по реда на чл. 142, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Справката се предоставя само електронен път в срок до 28 февруари на следващата година в териториалната дирекция на НАП по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Предвид гореизложеното, доколкото платец на доходите по чл. 37, ал. 1, т. 8 и чл. 38, ал. 14 от ЗДДФЛ е това лице (предприятие или самоосигуряващо се лице), което предоставя наградите и определя вида, размера и правилата, свързани с разпределяне на наградите, в случая „…………“ ООД се явява платец на дохода. Съответно негово е задължението за удържане и внасяне на окончателния данък и за подаване на данъчната декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и справката по чл. 73, ал. 1 от с,з.
По трети въпрос:
Упражняването на трудова дейност е основна предпоставка за възникване на задължение за осигурявяане в държавното обществено осигуряване (ДОО).
На основание чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (аргумент чл. 6, ал. 2 от КСО).
Доколкото наградите, които ще се изплащат на български и чужди граждани, спечелили в турнирите по волейбол не са доход, придобит от трудова дейност, считам, че върху тези суми при изплащането им не следва да се начисляват задължителни осигурителни вноски.
По четвърти въпрос:
В изложената в запитването фактическа обстановка е посочено, че част от фонда за парични награди в организираните от дружеството турнири по плажен волейбол, се формира от предоставени от физически и юридически лица парични суми, срещу получаването на които дружеството не предоставя насрещна престация. Следователно придобитите парични суми имат безвъзмезден характер. Безвъзмездно придобитите имущества подлежат на облагане с местен данък в размер на данък дарение на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Доколкото не е налице основание за освобождаване от данък в изчерпателно изброените хипотезите на чл. 48 от закона, в качеството си на приобретател на безвъзмездно придобитото имущество, дружеството се явява данъчно задължено лице за този местен данък, за което възниква законова задължение както за подаване на декларация в общината по неговото седалище в двумесечен срок от получаване на паричните суми, така и за заплащане в същия срок на налога в полза на съответния общински бюджет (чл.49, ал. 1 и ал. 3 от ЗМДТ). Размерът на данъчната ставка е определен в наредбата на съответния Общински съвет съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ в диапазона по чл. 47, ал. 1 от с. з.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.