Изх. № 04-14-7
Дата: 27.04.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 29;
ЗДДФЛ, чл. 35, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 43;
КСО, чл. 4;
ЗЗО, чл. 40.
Във Ваше писмо до Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) с вх. №04-14-7/23.03.2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
На 12.01.2017 г. е сключен граждански договор №329 с физическо лице за извършване на определени дейности във връзка с подпомагане на дейността на … по възлагане на обществени поръчки. За месеците април и юни 2017 г. не са изплащани възнаграждения по договора, тъй като за тези месеци на изпълнителя не са възлагани дейности за изпълнение. Договорът е прекратен поради оттегляне на поръчката от страна на възложителя с еднодневно предизвестие от 19.06.2017 г. В резултат на заведено дело от изпълнителя е постановено решение №…../16.11.2018 г. на ….. районен съд, с което … е осъдена да заплати сумата 1250 лв. – представляваща възнаграждение за месец април 2017 г. и сумата 833, 34 лв. – представляваща възнаграждение за периода 01.06.2017 г. – 20.06.2017 г. по договор №329, сключен на 12.01.2017 г. В тази връзка поставяте следния въпрос:
Следва ли да се обложат с данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и дължат ли се вноски за ЗО, ДОО и ДЗПО върху присъдените суми за възнаграждение?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по направеното запитване:
1. Относно прилагането на ЗДДФЛ:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Предвид нормата на чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на доход поотделно съгласно разпоредбите на закона.
Възнагражденията, получени от физическото лице по приложения към писмото Ви граждански договор, следва да се третират като доход от друга стопанска дейност по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, без оглед на това, че част от тях са получени след завеждането на дело от изпълнителя и издаването на приложения от Вас изпълнителен лист. Постановеното от съда в конкретния случай не променя правното основание и характера на възнаграждението, а има за цел да разреши спора между възложителя и изпълнителя за получаването му. В тази връзка съдът е преценил, че на лицето следва да се изплати пълният размер на договореното възнаграждение за м. април 2017 г., както и сумата 833,34 лв. – представляваща възнаграждение за периода 01.06.2017 г. – 20.06.2017 г., ведно със законната лихва от 24.02.2018 г. до окончателното плащане на посочените суми.
Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон (ТЗ) се определя по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ. На основание чл. 43, ал. 1 от ЗДДФЛ, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато платец на дохода от стопанска дейност е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на данъка се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Цитираната разпоредба не се прилага, когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и декларира това обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода (чл. 43, ал. 5 от ЗДДФЛ). Съгласно чл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от стопанска дейност не е предприятие или самоосигуряващо се лице, както и когато лицето, придобиващо дохода, е самоосигуряващо се лице и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на данъка се определя и данъкът се внася от лицето, придобило дохода. Авансовият данък за доходите по чл. 29 от ЗДДФЛ се внася в сроковете и по реда на чл. 65 – 68 от същия закон (чл. 43, ал. 7 от ЗДДФЛ).
Предвид цитираните разпоредби, задължението за удържане на данък от предприятието – платец на дохода, какъвто е и конкретния случай, до голяма степен е обвързано с обстоятелството дали физическото лице е самоосигуряващо се по смисъла на КСО, което в случая не е уточнено. Следователно, ако е представена писмена декларация от физическото лице за наличието на това обстоятелство, при изплащане на съответните възнаграждения не следва да се удържа данък по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ, тъй като това ще е ангажимент на лицето – придобило дохода.
По отношение на присъдените лихви следва да имате предвид, че облагаемият доход се определя по реда на чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ, а авансовото им облагане е съобразено съответно с разпоредбите на чл. 44а от същия закон. Съгласно чл. 44а, ал. 1 от ЗДДФЛ паричните доходи по чл. 35 от закона се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход по чл. 35 от ЗДДФЛ се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Предвид цитираната разпоредба задължението за авансово облагане от предприятията – платци на парични доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ не е обвързано с обстоятелството дали физическото лице – придобило такива доходи е самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО.
2. Относно прилагането на осигурителното законодателство:
Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване (ДОО). За да възникне задължение за осигуряване е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО. Основание за това е разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, съгласно която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност (основание чл. 6, ал. 2 от КСО). С други думи, в основата за възникване на осигуряването е осъществяване на трудова дейност по КСО, срещу която лицата получават доходи за положения труд.
Съгласно решението на Софийски районен съд за месеците април и юни на лицето не са възлагани конкретни задачи за изпълнение, но същото е поддържало необходимата организация, изпращала е месечни отчети и е била в контакт с изпълнителя. Съдът заключава, че през тези месеци лицето е било на разположение, поради което на възложителя е възникнало задължение за изплащане на уговореното възнаграждение. В преценката дали едно възнаграждение следва да бъде включено в осигурителния доход, е необходимо на първо място да се определи дали това възнаграждение е получено в резултат на упражнена трудова дейност Видно от решението на съда лицето през тези месеци е упражнявало трудова дейност.
Задължително условие едно лице да е осигурено за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е основанието за неговото осигуряване да е определено с правна норма.
Редът за осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, е регламентиран в чл. 4, ал. 3 т. 6 и т. 6 от КСО и чл. 5 и чл. 6 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт:
– лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
– лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляване с разходите за дейността, определени по реда на ЗДДФЛ (чл. 6, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица са в размера за фонд „Пенсии“ и се разпределят между осигурителите и осигурените лица в определено съотношение съгласно чл. 6, ал. 3, т. 8 и т. 9 от КСО. Съгласно чл. 7, ал. 6 от КСО осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
На основание чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд „Пенсии”, съответно във фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, и в същите срокове (чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от КСО).
Здравноосигурителната вноска за лицата, работещи без трудово правоотношение, се определя и внася по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви“а“-“в“ от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Според разпоредбата за лицата, работещи без трудово правоотношение, се дължат здравноосигурителни вноски:
а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5;
б) ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение
в) осигурителните вноски се внасят в съотношението по т. 1 от възложителя до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението.
Необходимо е да бъде отбелязано, че съгласно чл. 11 от НООСЛБГРЧМЛ при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение на самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал. 2 от КСО осигурителни вноски не се внасят от възложителя и не се удържат от възнаграждението. Самоосигуряващите се лица внасят осигурителните вноски за работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО, независимо от дейността, за която са регистрирани.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/