изисквания за реквизити в издавани фактури.

2_73/05.02.2016
ЗДДС,чл.114, ал.1
ППЗДДС, чл.78, ал.1
ОТНОСНО: изисквания за реквизити в издавани фактури.
В Дирекция ОДОП Варна е постъпило Ваше писмено запитване, заведено в регистъра на дирекцията с вх. №..2016г., в което е описана следната фактическа обстановка:
От месец април 2000г. упражнявате свободна професия – адвокат, а от месец септември 2013г. сте регистрира по ЗДДС и съответно сте получили идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът „BG“. Също така посочвате, че от месец март 1999г. имате идентификационен номер по Булстат, който Ви е издаден в качеството на съдебен кандидат /стажант/, във връзка със задължението да се внасят осигурителни вноски до приключване на едногодишен стаж.
По отношение на валидността на издаденият Ви през 1999г. идентификационен номер по Булстат, Ви уведомяваме, че становище не можем да изразим, като за информация по този въпрос може да се обърнете към Агенцията по вписванията, която води и поддържа Регистър Булстат, като единен национален административен регистър и осъществява дейности по вписванията в него, както и издаването на справки и удостоверения за вписаните обстоятелства.
На поставеният въпрос, в издаваните от Вас фактури и в тези по които сте получател, освен идентификационният номер по ЗДДС, какво трябва да се посочва – ЕГН или кодът по БУЛСТАТ, с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС) и Закона за счетоводството (ЗС), изразявам следното становище:
Изискванията за съдържанието на фактурите са регламентирани в ЗДДС, ППЗДДС и ЗС.
Фактурите, издавани от данъчнозадължените лице задължително съдържат реквизитите посочени в чл.114, ал.1, от т.1 до т.15 на ЗДДС.
Съгласно чл.78, ал.1 от ППЗДДС бланките на фактурите и известията към тях, издавани от регистрирани по ЗДДС лица трябва да съдържат трайно вписани при отпечатването:
1.пореден номер;
2.гриф „оригинал“ на първия екземпляр;
3.наименование, идентификационен номер на лицето, което ще ги издава;
4.идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от ЗДДС.
За целите на ППЗДДС, в § 1, ал.1 на Допълнителните разпоредби е дадена легална дефиниция на понятието “Идентификационен номер“, като това е:
а) единен идентификационен код по търговския регистър – на вписаните в търговския регистър лица;
б) единният идентификационен код по БУЛСТАТ – на вписаните в регистър БУЛСТАТ лица;
в) единният граждански номер или личният номер на чужденец – на физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ;
г) (предишна втора б. “в“ – ДВ, бр. 101 от 2006 г.) служебният номер по чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс за лицата, различни от тези по букви “а“ – “в“ и които са задължени лица по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Предвид гореизложеното, във фактурите и известията към тях, които издават регистрираните по ЗДДС лица, следва да са трайно вписани при отпечатването им и двата реквизита, посочени в т.3 и т.4 на чл.78, ал.1 от ППЗДДС, а именно: идентификационен номер по ДДС по чл.94, ал.2 от ЗДДС /т.нар. ДДС номер/ и идентификационен номер на лицето, което ще ги издава / ЕИК по БУЛСТАТ, за лицата вписани в регистър БУЛСТАТ, съгласно § 1, ал.1 от ДР на ППЗДДС/.
Когато се издава фактура на получател, който е регистриран по ЗДДС, същата следва да съдържа следните идентификационни номера на получателя:
1.по чл.94, ал.2 от ЗДДС, на основание чл.114, ал.1, т.8 от ЗДДС и
2.единен идентификационен код от Търговски регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер, съгласно чл.6, ал.1, т.3 от Закона за счетоводството /обн.ДВ.бр.95 от 8 Декември 2015г., в сила от 01.01.2016г./.

Оценете статията

Вашият коментар