изискванията на ДАИ.

5_23-22-2833/08.12.2011г.

КСО, чл.4, ал.1, т.7, чл.10, чл.6, ал.10,/чл.4, ал.3, т.2, чл.4, ал.4;
НООИСЛБГРЧМЛ, чл.1, ал.1, чл.1, ал.2;
НКТП, чл.2, т.25, чл.3;
Фактическа обстановка: Управители на ООД извършват и дейност катошофьори на товарниавтомобили 12 и повече тона. По ДУК са договорени възнаграждения.
Въпрос: Дължат ли се ЗОВ в УПФ-ПФ?
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност.
На основание чл.10 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 или 4а от КСО и продължава да прекратяването и.
Управителите на търговски дружества следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО.
Осигурителните вноски за лицата, които извършват трудова дейност, за която подлежат на осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса се дължат върху получените, включително неначислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, на основание чл.6, ал.3 от КСО.
В случай, че изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества с договорени възнаграждения извършват и друга дейност в дружеството, различна от дейността по управление /в случая шофьор на товарен автомобил над 12 тона/, същите следва да се осигуряват и като самоосигуряващи се лица.
На основание чл.6, ал.10 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Съгласно чл.1, ал.1 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Видно от гореизложеното, задължението за осигуряване се обуславя от извършване на трудова дейност, независимо от получените доходи.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството, на основние чл.1, ал.2 от Наредбата.
Лицата, които упражняват трудова дейност като съдружници в търговски дружества са задължитилно осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт /чл.4, ал.3, т.2 от КСО/. По свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл.4, ал.4 от КСО.
В действащата към момента нормативна уредба не е предвиден ред по който самоосигуряващите се лица да се осигуряват в професионално пенсионни фондове, дори и да извършват трудова дейност при условията напърва и втора категориа труд.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година, на основание чл.6, ал.7 от КСО.
Самоосигуряващите се лица определят окончателният размер на месечния осигурителен доход. Той се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/ и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от самоосигуряващите се лица в срока за подаване на декларацията /чл.6, ал.8 от КСО/.
Категоризирането на труда се отределя от Наредба за категоризиране труда при пенсиониране /НКТП/. Наредбата се прилага единствено за лицата, полагащи труд по трудово правоотношение.
На основание чл.2, т.25 от цитираната наредба, трудът на шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита втора категориятруд при пенсиониране.
Съгласно чл.3 от НКТП, от трета категория при пенсиониране е трудът на невключените в чл.1 и чл.2 работници, специалисти и служители.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че лицето, заемащо длъжността „Ръководител транспорт” извършва трудова дейност при условията на ІІІ категория труд.
Националната агенция за приходите не е компетентна да изразява становища относно изискванията на ДАИ.