изплащане на доходи по договор за управление и контрол от фирма, регистрирана в България на унгарско физическо лице, изразявам следното становище

Изх. №26-В-74
Дата:06.03.2012 год.
ЗДДФЛ, чл. 37;
ЗДДФЛ, чл. 26, буква „з”;
Регламент № 883/2004.
Във връзка с Ваше писмено запитване относно изплащане на доходи по договор за управление и контрол от фирма, регистрирана в България на унгарско физическо лице, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ са налице два режима за облагане на доходи на чуждестранни физически лица, реализиранив изпълнение на договори за управление и контрол. Това са облагането с окончателен данък по чл. 37 от ЗДДФЛ и облагането като доходи по трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 37 е специална по отношение на общия ред за облагане на доходи от трудови правоотношения по смисъла на § 1, т. 26, б. „з” от ДР на ЗДДФЛ, но същата ще намери приложение само и единствено ако доходът не е реализиран чрез определена база на територията на България. Налице е естествено и възможност правоотношението между ………………. ООД и чуждестранното лице да е оформено като трудово по смисъла на КТ, възможност за което съществува съгласно утвърдената към момента практика в Република България. В този случай би било безспорно, че доходът ще подлежи на облагане като такъв по трудови правоотношения съгласно ЗДДФЛ. На база на представената от Вас информация обаче би следвало да се предположи, че това не е така.
В конкретния случай вие сте посочили в своето запитване, че общата продължителност на периода, в който чуждестранно физическо лице, предполагаемо местно лице за Република Унгария, ще изпълнява управленски функции по силата на договор за управление и контрол във ……………. ООД ще продължи повече от една година. Уточнили сте, разбира се, и че лицето ще пътува до България веднъж на три-четири месеца за по два-три дни във връзка с упражняване на функциите си по договора за управление и контрол. На база единствено на тази информация не е възможно категорично да се прецени дали физическото лице ще формира определена база на територията на България. За да бъде извършена подобна преценка е необходимо да бъдат изяснени и други факти и обстоятелства. На първо място – колко точно ще е общата продължителност на договора за управление и контрол и дали услугите се извършват само и единствено на територията на България или част от тях се извършват например от територията на Унгария. За подобна преценка е необходимо да се изясни разбира се и от коя географска точка в България лицето ще извършва дейността по управление и контрол.
При това положение не е възможно да бъде отхвърлена категорично нито една от посочените по-горе възможности за облагане по реда на ЗДДФЛ, т.е. с окончателен данък и съответно като доход по трудово правоотношение. При условие че доходът ще подлежи на облагане с окончателен данък това ще означава, че приложение ще намери и разпоредбата на член 14 от СИДДО между България и Унгария, съответно след доказване на основанията за прилагане на Спогодбата, физическото лице ще бъде освободено от облагане в България и ще се облага единствено в Република Унгария.
В другия случай, т.е. ако е налице определена база и съответно доходът се квалифицира като трудово правоотношение съгласно ЗДДФЛ, не е толкова лесно да се изрази категорично становище дали ще намери приложение чл. 14 или чл. 15 от Спогодбата между България и Унгария.
Независимо от това обаче, във всички случаи лицето ще подлежи на облагане в България за реализиран доход от трудови правоотношения по смисъла на ЗДДФЛ (за целта ще е без значение кой от двата текста на Спогодбата ще се прилага), а в Република Унгария за него ще е налице възможност да прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно чл. 24 от Спогодбата между двете държави.
По отношение на втората част от запитването Ви, следва да имате предвид, че формуляр А1 (Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност) удостоверява, че трудовоактивното лице е подчинено на законодателството на определена държава–членка. Следователно, изхождайки от основния принцип в координационните регламенти за само едно приложимо законодателство, този формуляр удостоверява, че лицето е освободено от прилагане на осигурителното законодателство на всички други държавичленки, в които то полага труд.
Удостоверение, надлежно издадено от институцията, която е определена от компетентен орган на съответната държава–членка има обвързващ ефект за институциите на другите държави–членки, като те са длъжни да признават формуляра до оттеглянето или обявяването му за невалиден.
В конкретния случай, издаденият Формуляр А1 на унгарски гражданин от компетентната унгарска институция удостоверява, че лицето остава подчинено на унгарското законодателство в областта на социалната сигурност за периода на извършване на трудова дейност в България, което означава, че всички задължителни осигурителни вноски за лицето, включително от дейността му като изпълнител по договор за управление и контрол в България, ще се плащат в държавата, на чието законодателство е подчинено то, съгласно нейното законодателство (Унгария).
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
:
/КР. СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *