Относно: извършване на маркетинг, реклама и изготвяне на анализи за немска фирма и приложимостта на ЗДДС
Уважаеми г-н Генов,
Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция „ОУИ”-Пловдив с вх. № 20-21-111/ 18.04.2008г. е изложена следната фактическа обстановка:
Българската фирма, нерегистрирана по ЗДДС е сключила договор за маркетинг, реклама и изготвяне на анализи на немска фирма, регистрирана по ДДС в Германия и без постоянен обект на територията на страната.За извършените услуги българската фирма изпраща доклади и издава фактури и получава възнаграждение. Освен възнаграждение за услугите – маркетинг, реклама и анализ, на отделен ред се посочват и други разходи – телефонни разходи, нощувки за командировки, такси за паркинг и др., които немската фирма заплаща по силата на договор. Предстои достигане на оборот от 50 000 лв.
Поставени са следните въпроси:
1.Попадат ли услугите за маркетинг, изготвяне на анализи и реклама в обхвата на чл.21, ал.3, т.2, букви „б” и „в” от ЗДДС и от кой се дължи ДДС ако българската фирма се регистрира по ЗДДС.
2.Ако тези услуги попадат в обхвата на чл.21, ал.3, т.2, букви „б” и „в” от ЗДДС и българската фирма не е регистрирана по ЗДДС, включват ли се те в облагаемия оборот.
3.Ако фирмата се регистрира по ЗДДС, дължи ли данък за другите разходи – телефони, нощувки, такси и др.
Тъй като не е приложено копие от договора и предвид така изложената фактическа обстановка, съобразявайки относимата нормативна уредбапо зададените от Вас въпроси,изразявам следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
Основния принцип при определяне на място на изпълнение при доставка на услуга е разписан в чл.21, ал.1 от ЗДДС.Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност или има постоянен обект, от който се извършва доставката, а в случаите, когато няма такова място или обект – мястото на неговото постоянно или обичайно пребиваване.
Изключения от принципа на чл.21, ал.1 от ЗДДС са разписани в чл.21, ал.2 и ал.3 от същия.
Съгласно чл.21, ал.3 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира седалището или постоянният обект на получателя, откъдето той извършва своята икономическа дейност, а когато няма такова седалище или обект – мястото на постоянния му адрес или обичайното му пребиваване, ако са налице едновременно следните условия:
1. получателят е лице, установено извън Общността, или данъчно задължено лице, установено в държава членка, различна от държавата, където е установен доставчикът;
2. доставяните услуги са:
…….
б) рекламни услуги;
в) услуги, извършвани от консултанти, инженери, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по преработка на софтуер;
г) обработка на данни или предоставяне на информация;
…….
Предвид гореизложеното, само когато услугите са сред изчерпателно изброените в чл.21, ал.3, т.2 от законаи получателя е немска фирма, доставката на услуга е с място на изпълнение там където е получателя – Германия. В този случай данъка е изискуем от получателя.
Тъй като маркетинговата услуга не е сред услугите, изброени в чл.21, ал.3, т.2 от ЗДДС, то за нея е приложим основния принцип на чл.21, ал.1 от ЗДДС и тази доставка е с място на изпълнение на територията на страната /независимо от обстоятелството, че получателя е немска фирма/.
Относно формиране на облагаем оборот:
Съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон.
Облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка.
По смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
В допълнение, съгласно чл.96, ал.3 от закона, в облагаемия оборот не се включват доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 и 3.
Предвид гореизложеното, доставките по чл.21, ал.3 от ЗДДС са доставки с място на изпълнение държавата, в която е получателя и същите не формират облагаем оборот – данъка за тези доставки е изискуем от получателя.
Следва да се има предвид, че доставките по чл.21, ал.1 ще участват при формирането на облагаем оборот.
При регистрация по ЗДДС на българската фирма, за доставки по чл.21, ал.3 от закона, данъка е изискуем от получателя и регистрираното лице няма задължение за начисляване на данък.
По трети въпрос:
Относно допълнителните разходи за телефони, нощувки, такси и др. следва да се съобразят разпоредбите на чл.128 от ЗДДС. Когато основната доставка се съпътства от друга доставка и плащането е определено общо, приема се, че е налице една основна доставка. В този смисъл, е необходимо да се определи мястото на изпълнение и приложимия режим на основната доставка и съответно тези допълнителни разходи следват тази доставка.
ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОУИ” ПЛОВДИВ:
/Г.ТЪРНОВАЛИЙСКИ/
‘