Извеждане на електронни таксиметрови апарати с фискална памет (ЕТАФП) от експлоатация при починал управител на търговски дружества, извършващи таксиметрова дейност

3_156/23.01.2017 г.
ДОПК, чл. 10, ал. 2 и ал. 3;

ОТНОСНО: Извеждане на електронни таксиметрови апарати с фискална памет (ЕТАФП) от експлоатация при починал управител на търговски дружества, извършващи таксиметрова дейност
В запитването е посочено, че С. М. А. с ЕГНе управител на дружества, извършващи таксиметрови превози, е починал на …2016г. Дружествата, на които е бил управител са: „С“ ЕООД, ЕИК, ,,Е“ ЕООД, ЕИК, „М“ ЕООД, ЕИК , „О“ ЕООД, ЕИК, „Т“ ЕООД, ЕИК, „Л“ ООД, ЕИК, „И“ ООД, ЕИК , „В“ ООД, ЕИК .
За управител на дружествата „Л“ ООД с ЕИК и ,,И“ ООД с ЕИКе назначена М. Х. И. — тъща на починалия и тези дружества извършват дейност съгласно нормативните изисквания. За останалите шест фирми не е предприета процедура за назначаване на управител. С. А. оставя седем наследника, видно от удостоверение за наследници №94BB-3 003 -1 /02. 09.2016г. – четирима пълнолетни и трима непълнолетни.
За приключване на таксиметровия апарат (ЕТАФП) при отписване на автомобила се съставя протокол за демонтаж на фискалната памет – Приложение №9 към чл. 18, ал. 1 на Наредба №35/1999 г., при който присъства и дава своето съгласие данъчно задълженото лице. При създадените обстоятелства такова лице липсва. Д. М. К., ЕГН , която е живеела на съпружески начала с управителя С А, е упълномощена за отпише автомобилите от останалите фирми, но тя не е данъчно задължено лице. В разговор със служител на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В допълнително е уточнено, че регистрираните ЕТАФП, са на дружествата, а не са на водачите, извършващи дейността от името на регистрираните превозвачи, но за своя сметка и че наследниците на дяловете на посочените дружества отказват да изберат и впишат управител на същите.
Във връзка с горното се желае изразяване на становище по случая.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК обн. ДВ, бр.105 от 29 декември 2005г., в сила от 01.01.2006г., посл. изм. ДВ бр. 105 от 30 декември 2016 г.) изразяваме следното становище:
Редът за въвеждане и извеждане от експлоатация (фискализация) на ЕТАФП е регламентиран в раздел IV от Наредба № 35 от 1999 г. за функционалните и техническите изисквания към електронните таксиметрови апарати с фискална памет (обн. ДВ. бр. 97/ 1999 г., изм.бр. 95/2000 г.), издадена от Министерство на транспорта,и Държавна агенция по стандартизация и метрология. По силата на чл. 19 от наредбата извеждането на ЕТАФП от експлоатация се извършва по реда на чл. 18, като в 14-дневен срок досието по чл. 25, ал. 2 се предава на регионалните отдели на Главна дирекция “Автомобилна администрация“. Както е посочено в запитването в изпълнение на чл. 18 от наредбата при демонтаж на фискалната памет се съставя протокол (Приложение №9 към чл. 18, ал. 1 на Наредба №35 на МТИТС), при който присъства данъчно задълженото лице.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) таксиметров превоз на пътници може да се извършва от търговци, притежаващи удостоверения за регистрация, или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. Регистрацията по ал. 1 се извършва от Изпълнителната агенция “Автомобилна администрация“, където се води публичен регистър (чл. 12, ал. 2 от ЗАП).
С оглед цитираната нормативна уредба, при извършване на таксиметров превоз данъчно задължено лице е или търговецът, притежаващ удостоверение за регистрация на превозвач или водачът, извършващ дейността от името на регистриран превозвач, но за своя сметка, в зависимост от това в оборота на кое от тях се включват приходите от таксиметрови услуги. Именно на това лице трябва да е регистриран ЕТАФП, чрез който се регистрира търговският оборот на задълженото лице, респективно то е лицето (или негов законен представител), което следва да присъства при извеждане от експлоатация на таксиметровия апарат с фискална памет.
Предвид изложеното, в случая, данъчно задължени лица са „С“ ЕООД, ЕИК, ,,Е“ ЕООД, ЕИК, „М“ ЕООД, ЕИК , „О“ ЕООД, ЕИК, „Т“ ЕООД, ЕИК и „В“ ООД.
По силата на чл. 10, ал. 3 от ДОПК юридическите лица се представляват от лицата, които ги представляват по закон. Представителите на търговските дружества и органите на управление са определени в Търговския закон (ТЗ). По силата на чл. 10, ал. 2 от ДОПК малолетните, непълнолетните и поставените под запрещение физически лица се представляват от техните родители, съответно настойници или попечители. Лицата могат да се представляват от пълномощници въз основа на писмено пълномощно (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).
Настоящият случай касае представителството на дружества с ограничена отговорност. Съгласно чл. 141, ал. 1 от ТЗ, управителят организира, ръководи и представлява дейността на дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. В ал. 2 на същата правна норма е уредено, че дружеството се представлява от управителя. При няколко управители всеки един от тях може да действа самостоятелно, освен ако дружественият договор предвижда друго. Други ограничения на представителната власт на управителя нямат действие по отношение на трети лица. С оглед на това, той е органът на управление на дружеството. Възможно е едно дружество да има няколко управители – тогава всеки от тях е орган на управление. Общото събрание не е орган на управление по смисъла на ТЗ и по тази причина членовете на общото събрание или техен представител не могат да представляват дружеството.
Предвид горното с оглед на обстоятелството, представено във фактическа обстановка на запитването, че управителят на „С“ ЕООД, ЕИК, ,,Е“ ЕООД, ЕИК, „М“ ЕООД, ЕИК , „О“ ЕООД, ЕИК, „Т“ ЕООД, ЕИК и „В“ ООД е починал и към момента тези дружества нямат избран и вписан нов управител, е необходимо да се има предвид следното:
В случай, че наследниците не предприемат действия за продължаване дейността на дружествата и назначаване на управител, съответно да прекратят дружествата, е налице възможност компетентните служители от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да уведомят окръжния прокурор, който съгласно чл. 155, т. 3 от ТЗ е легитимиран да предяви иск за прекратяване на дружеството, когато в продължение на три месеца същото няма вписан управител. Тази хипотеза е приложима и за дружествата, в които починалото лице не е едноличен собственик на капитала, когато в продължение на три месеца съответното дружество няма вписан управител. След прекратяването на дружеството, на основание чл.134, ал. 1 от Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър длъжностното лице по регистрацията от Агенцията по вписванията назначава служебно ликвидатор.
Изготвили:

Оценете статията

Вашият коментар