3_1551/03.06.2013г.
ЗМДТ, чл. 10, ал. 1 и ал. 2
ЗМДТ, чл.11
ЗМДТ, чл.62
Относно: определяне на задължения по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) при наличието на развален приватизационен договор за продажба на недвижим имот
Според изложеното в запитването и приложените документи Решение
на ОС e влязло в сила на .2012г. в частта, с която е развален приватизационен договор за продажба на недвижим имот между Община Х и „Y” ЕООД. Данъчната партида на имота е закрита към м.12.2012 г. след депозирана молба на управителя на дружеството. Издаден е Акт за установяване на публично задължение за данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци №…./…..2013 г. по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК.
Във връзка с горното се поставя въпросът налице ли е изискването на чл. 88 от ЗЗД и следва ли да отпаднат публичните задължения за имота в периода между сключването и развалянето на договора?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗМДТ (обн. ДВ. бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр. 30 от 26.03.2013 г., в сила от 26.03.2013 г.), изразяваме следното становище:
С данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл.8, т.1 от Закона за устройство на територията /чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ/.
Не се облагат с данък:
?поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии (чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ);
?поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост (чл. 10, ал. 2 от ЗМДТ);
?земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен (чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ);
По смисъла на чл.11 от ЗМДТ, данъчнозадължени лица по отношение на данъка върху недвижимите имоти са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Следователно, задължение за заплащане на данък върху недвижимите имоти имат всички собственици на облагаеми имоти, независимо от начина на придобиване на собствеността на имотите – покупка, дарение, наследяване и др.
Нормативната уредба на таксата за битови отпадъци по ЗМДТ е изградена върху принципа, съгласно който такса се заплаща за предоставена услуга. Такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места /чл.62 от ЗМДТ/. Съгласно чл. 64, ал. 1 от същия закон таксата се заплаща от лицата по чл. 11 от същия закон.
В настоящия случай е налице влязло в сила Решение № на ОС в частта, с която се разваля сключеният приватизационен договор за продажба на недвижим имот между Община X и „Y” ЕООД.
Развалянето на договора има за своя пряка правна последица отпадане на породената от него облигационна връзка между страните, като съгласно законовото правило на чл. 88, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД същото има обратно действие – никой от съконтрахентите не дължи изпълнение, а даденото подлежи на връщане по реда на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, с изключение на договорите за продължително и периодично изпълнение.
В настоящия казус следва да се съобрази характерът на разваления договор. В правната теория е прието, че в зависимост от продължителността на договорната връзка договорите биват:
1.Договори с еднократно изпълнение — изпълняват се от едната или двете страни с един акт. Такъв е договор за покупко-продажба — едноактно е прехвърлянето на правото на собственост.
2.Договори с продължително изпълнение – това са тези договори, при които непрекъснато, в течение на определено време, длъжникът трябва да извършва еднакви по същество престационни действия.
3.Договори с периодично изпълнение са тези, при които длъжникът трябва през определено време да извършва няколко еднакви, повтарящи се през определен или неопределен период от време престации.
С оглед на вида на договора, който е развален са различни и правните последици, които настъпват за страните. При договорите за покупко-продажба действието на разпореждане с право на собственост върху недвижим имот има за последица преминаването на това право в патримониума на лице, което преди извършването на действието не го е притежавало, т.е. последващо придобиване на правото от друго лице. Решението, с което един договор е развален, не представлява действие на разпореждане с правото на собственост. Правните последици на същото са свързани с преустановяване действието на вече възникнала облигационна връзка, която е имала за последица прехвърляне право на собственост, т.е. заличава се едно действие на разпореждане и то с обратна сила съгласно чл. 88, ал. 1 от ЗЗД. С обратна сила отпада придобиването на вещни права и за собственик на имота се счита прехвърлителят по разваления договор, т.е. лицето, което е притежавало собствеността преди сключването му и това лице се счита като да е било собственик на имота и в периода между сключването и развалянето на договора (Решение № 111 от 23.03.2012 г. по гр. дИзх. № 718/2011 г. на Върховен касационен съд). Такова виждане е изложено например в Решение № 78/19.10.2012 г. на Апелативен съд- Бургас, в което въззивният съд е приел, че развалянето на приватизационния договор е подчинен на действащите норми за обратно действие.
Развалянето няма обратно действие при договорите с продължително изпълнение и договорите с периодично изпълнение. Действието на развалянето при тях е за в бъдеще (ех nunc). При тези договори развалянето по съдебен ред няма ретроактивен ефект и в решенията не се постановява реституция на даденото изцяло. В тези случаи като последица от отпадането на договорната връзка, всяка от страните не дължи да върне на другата всичко, каквото е получила в изпълнение на предписанията на договора и не се възстановява положението отпреди сключването на договора.
С оглед на гореизложените мотиви считаме, че в случая са налице изискванията на чл. 88 от ЗЗД. Прилагането на тази правна норма, респективно дължимостта на данъка върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци от „Y” ЕООД в конкретния казус зависи от правната квалификация на договор за приватизационна продажба на недвижимия имот от 30.05.2006 г. между Община Хи „Y” ЕООД. Въпросът, свързан с определяне на вида на облигационните отношения между страните (определяне на вида на договора) изисква коментар относно прилагането на хипотезите на Закон за собствеността (ЗС), Гражданския процесуален кодекс (ГПК), Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) и ЗЗД, което е извън компетентността на НАП.
Предвид горното при положение, че приватизационният договор не се характеризира като такъв с продължително или периодично изпълнение, с оглед правния ефект, който поражда обратното действие на разваления приватизационен договор, на „Y” ЕООД за периода между сключването и развалянето на договора, не могат да бъдат вменени задължения за данъка върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци по ЗМДТ.
Ако договорът обаче бъде квалифициран като такъв с продължително или периодично изпълнение, поради липсата на ретроактивния ефект в тези случаи, т.е. не възстановяването на положението отпреди сключването на договора, то за периода от сключване на договора до влизане в сила на съдебното решение на дружеството могат да бъдат определени задължения за данъци и такси по реда на ЗМДТ.
‘