прилагане на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица

Изх. № М-24-33-24
Дата:18.03.2013 год.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 4;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 3;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 4.
НООСЛБГРЧМЛ
Относно: прилагане на чл. 1, ал. 3 и 4 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
По повод Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от Дирекция ОУИгр. …. и постъпило в ЦУ на НАП с вх. № М-24-33-24/19.02.2013 г., изразявам следното становище:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Самоосигуряващо се лице подава на 22.01.2013 г. декларация за започване/възобновяване на трудова дейност от 01.01.2013 г. и осигуряване от същата дата – само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, поради пропускане на 7-дневния срок за подаване на декларацията.
Поставени са следните въпроси:
1. Допустимо ли е, предвид разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ, на 23.01.2013 г. лицето да подаде втора декларация, с която да промени вида на осигуряването си, като освен минималните осигурени рискове включи и осигуряване за общо заболяване и майчинство?
2. В случай, че е допустимо да се подадат две декларации през месец януари – една за започване на дейност и втора – за промяна във вида на осигуряването, възможно ли е датата на декларираното обстоятелство по двете декларации да е една и съща?
3. Може ли да се приеме, че лицето попада в хипотезата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ с първата подадена декларация, така че да не е небходимо подаването на втора декларация? В този смисъл коя разпоредба е водеща – ал. 3 или ал. 4 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ?
4. Как следва да се подаде декларация образец № 1 за месец януари 2013 г., ако през определен период от месеца лицето трябва да се осигурява за фонд “Пенсии”, а за друг – за фонд “Общо заболяване и майчинство”?
Становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:  лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването. При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт (чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ).  
Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година (чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).
От цитираните разпоредби може да се обобщи следното:
Самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, когато упражняват трудова дейност на основание чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. Това означава, че за периодите, през които извършват дейност, тези лица са длъжни да внасят осигурителни вноски за минималните осигурени рискове, дори когато не е подадена декларация за започване/възобновяване на трудовата дейност и осигуряване от съответното лице в компетентната ТД на НАП. За да упражнят обаче правото си по чл. 4, ал. 4 от КСО да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, те следва да са заявили изрично това обстоятелство чрез подаване на декларация в компетентната ТД на НАП в определените срокове и по установения ред за подаването й съгласно разпоредбите на НООСЛБГРЧМЛ.
Самоосигуряващите се лица избират вида на осигуряването си по реда на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. Макар и двете разпоредби да уреждат права на самоосигуряващите се лица, свързани с вида на осигуряването, те се отнасят до различни хипотези.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ регламенитира правото на лицата да определят вида на осигуряването си със започването/възобновяването на дейността (изр. първо), въвежда ограничение с оглед самоосигуряващите се лица да не могат да променят вида на осигуряването си, когато прекъсват/възобновяват или започват друга дейност през една и съща календарна година (изр. второ) и определя 7-дневен преклузивен срок, през който лицата могат да изберат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (изр. трето). Неспазването на 7-дневния срок за подаване на декларация в компетентната териториална дирекция на НАП, считано от датата на започването/възобновяването на дейността, преклудира правото на самоосигуряващото се лице да избере по-високия осигурен риск, поради което в този случай то се счита за осигурено само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт.
В ал. 4 на същия член се съдържат условията, при които самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си. Това може да става от началото на всяка календарна година, ако самоосигуряващото се лице подаде декларация в срок до 31 януари на съответната календарна година.
Поради това, че постъпилото запитване не е по конкретна фактическа обстановка, а се поставят въпроси по принцип, трябва да бъдат разгледани поотделно следните хипотези:
?Самоосигуряващото се лице подава декларация за започване на дейност:
В хипотезата, при която самоосигуряващото се лице подава декларация за започване на дейност след определения 7-дневен срок, с която декларира начало на трудовата дейност и осигуряване от 1 януари на календарната година, разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ не следва да се прилага, независимо че срокът за промяна на осигуряването (31 януари) може да не е изтекъл. Това е така, защото в този случай не е налице промяна във вида на осигуряването, а лицето започва да се осигурява за първи път.
?Самоосигуряващото се лице подава декларация за възобновяване на трудовата дейност:
При възобновяване на трудовата дейност самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си, освен при прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност или започване на друга трудова дейност през една и съща календарна година (арг. на чл. 1, ал. 3, изр. второ от НООСЛБГРЧМЛ). За периода преди прекъсването на дейността, който предхожда възобновяването, или започването на друга трудова дейност, лицето е подлежало на осигуряване за единия или другия осигурен риск, което при нейното възобновяване то би могло да промени. В тази връзка, може да се обоснове, че когато датата на възобновяването е в периода от 1 – 31 януари на календарната година и декларацията е подадена в рамките на този период, лицето попада в хипотезата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ. В тази хипотеза, ако декларацията е подадена след изтичане на 7-дневния срок от възобновяването на дейността, за самоосигуряващото се лице ще са приложими едновременно и двете правни норми:
?чл. 1, ал. 3, изр. трето от НООСЛБГРЧМЛ – при възобновяване на дейността декларацията за вида на осигуряването е подадена след определения 7-дневен срок, поради което осигуряването на лицето следва да се счита само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт;
?чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ – при възобновяване на дейността декларацията за вида на осигуряването е подадена до 31 януари на календарната година, поради което лицето може да промени осигуряването си от началото на годината.
Във връзка с гореизложеното, считаме, че в случаите, при които датата на възобновяването е в периода 1 – 31 януари на календарната година и декларацията е подадена в рамките на същия период, следва да се даде предимство на разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ пред тази на ал. 3, изр. трето от същия член, т.е. след като декларацията е подадена до 31-и януари на годината, самоосигуряващото се лице може да избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство, независимо че е изтекъл 7-дневния срок по чл. 1, ал. 3, изр. трето от НООСЛБГРЧМЛ. Подаването на втора декларация не е необходимо, освен ако лицето първоначално е заявило, че ще се осигурява за определените минимални рискове, а в последствие пожелае да се осигурява и за общо заболяване и майчинство. В този случай, до изтичането на срока по чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ (31 януари) то може да подаде втора декларация по реда на чл. 104, ал. 1 и 2 от ДОПК, с която може да промени вида на осигуряването си, считано от датата на започването/възобновяването на дейността. Следва да се има предвид, че в хипотезата на ал. 4 промяната на осигуряването винаги е от 1 януари на календарната година, освен когато започването/възобновяването на дейността е след тази дата, но не по-късно от 31 януари. Във всички случаи, промяната на осигуряването и възобновяването на дейността трябва да започват от една и съща дата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ:
/СТОЯН МАРКОВ/

Оценете статията
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

преустановяване на облагането с данък на превозни средства, на които е прекратена регистрацията в КАТ-ПП при подаване на декларация, че ще се съхраняват в частен имот, Ви уведомяваме:

Изх. № 3988Дата: .…………… .2007 г.ДОГ-Н ………………………..,………………………………Уважаема г-жо,В отговор на поставените въпроси относно преустановяване на облагането с данък на превозни средства, на които е прекратена

ЗДДС, чл.45, aл. 3,ЗДДС, чл.45, aл. 7

В Дирекция ”ОДОП” – постъпи писмено запитване с вх. № 33-00-1/ 31.07.2013 г. В запитването е изложена следната фактическа обстановка:…………………………… е третостепенен разпоредител с бюджетни

Данъчно третиране на разходи за карти заредени с парични средства, брандирани с логото на клиент, предоставяни с цел промотиране на продукти и насърчаване на продажби, във връзка с прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО)

Изх. №20-00-269/20.09.2018 г. ЗКПО – чл. 204, ал. 1, т. 1; ЗКПО – §1, т. 33 от ДР; ЗКПО – чл. 26, т. 2 и

прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

94-00-30 18.02.2013 г. ЧЛ.18 ОТ ЗДДФЛ; ЧЛ.23, т.1 ОТ ЗДДФЛВ дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика”…. е постъпилописмено запитване прието с вх. №….. относноприлагането на разпоредбите

Третиране на лихви по ЗДДС;

ОТНОСНО:Третиране на лихви по ЗДДС;В постъпило запитване при Дирекция „ОДОП” – …. от Община …., е поставен въпрос дали следва на представляваното от Вас юридическо