командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (Директива 96/71/ЕО) .

5_ 53-04-1051/19.12.2014 г.
КСО, 6а, ал. 1, чл. 6, ал. 1,чл. 127, ал. 1, чл. 6, ал. 3;
.
В запитването сте изложил следната фактическа обстановка:
Дружеството има сключен договор с физическо лице в Германия за предоставяне на социалната услуга домашен помощник.За целта ще командировате Ваш служител за период 6 месеца. На командирования служител ще осигурите безплатно настаняване, автобусен билет от България до Германия и обратно, заплатен от клиента и храна за целия престой.
Във връзка с описаната фактическа обстановка поставяте следниявъпрос:
Какви социални осигуровки са дължими от българското юридическо лице, командировало служителя в Германия?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следнотостановище:
Европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност въвеждат правила за определяне на приложимото законодателство, в това число по отношение на командированите работници. От друга страна на работниците, които са командировани в рамките на предоставянето на услуги трябва да се осигури заплащане, не по–малко от това, което се полага на работниците в приемащата държава, съгласно Директива на Европейския парламент и на Съвета 96/71/ЕО от 16 декември 1996 година относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги (Директива 96/71/ЕО) .
Правна регламентация на осигурителния доход и осигурителните вноски за лица, командировани в друга държава–членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или в Конфедерация Швейцария е въведена с разпроредабата на чл. 6а, ал. 1 от КСО.
Осигурителните вноски за работниците и служителите, командировани по реда на чл. 121, ал. 3 и 4 от Кодекса на труда (КТ), се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, както и други доходи от трудова дейност в приемащата държава и в България, но върху не по-малко от минималните ставки на заплащане на труда в приемащата държава, а за работниците и служителите, командировани в държава, в която не са определени минимални ставки на заплащане – минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 (минимален праг) и върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход по чл. 6, ал. 2, т. 1, който за 2014 г. е в размер на 2400,00 лв.
Следователно по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО се определя осигурителният доход на работниците и служителите, които отговарят на следните условия:
– са командировани по реда на чл. 121, ал. 3 или 4 от КТ;
– за времето на командироване извършват дейност по предоставяне на услуги в друга държава-членка на ЕС, в друга държава – страна по Споразумението за ЕИП, или в Конфедерация Швейцария;
– за времето на командироване за лицата е определено като приложимо българското законодателство, съгласно Регламент (ЕИО) 883/2004 на Съвета.
Ако командированото лице отговаря едновременно на тези условия, осигурителният му доход следва да се определи по реда на чл. 6а, ал. 1 от КСО.
С оглед прилагането на чл. 6а, ал. 1 от КСО минималните ставки на заплащане се определят в съответствие с националното законодателство на държавата–членка, в която е командирован работникът. Легалната дефиниция на минимални ставки на заплащане е въведена с § 1, ал. 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби (ДР) на КСО и по своя смисъл съвпада с тази по Директива 96/71/ЕО. “Минимални ставки на заплащане“ са определените от националното законодателство и/или от практиката на приемащата държава. В тази връзка следва да се подчертае, че директивата визира единствено условия на работа, в т. ч. минимални ставки на заплащане, които са определени от:
– законови, подзаконови или административни разпоредби и/или
– по силата на колективни договори или арбитражни решения, които са обявени за общо приложими, но само доколкото касаят дейностите, които са изрично посочени в приложение към директивата.
В тази връзка е важно да се подчертае, че за периода на командироване в друга държава-членка на ЕС осигурителния доход на лицата не е задължително обвързан с осигурителния доход преди изпращането, не е обвързан с минималната работна заплата за страната, а се определя на база действителните доходи от трудова дейност в съответствие с чл. 6а от КСО.
Осигурителния доход на лица, командировани в друга държава-членка на ЕС се установява в хода на съответното производство по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) по общия ред, предвиден за лицата, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване. По отношение на минималните ставки на заплащане на труда в другите държави-членки НАП обменя информация с Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда“, в чиито правомощия е обменът на данни по Директива 96/71/ЕО.
С оглед на гореизложеното, въпросите, касаещи Директива 96/71/ЕО са препратени по компетентност на ИА “Главна инспекция по труда“.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 6а,ал. 1от КСО се дължат в размерите по чл. 6, ал. 1 от кодекса и се разпределят между осигурителите и осигурените по реда на чл. 6, ал. 3 от КСО (аргумент чл. 6, ал. 2 от КСО).
За тези лица се дължат и здравноосигурителни вноски, на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Съгласно текста на чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
През 2014 г. не се дължат вноски за фонд ГВРС (основание чл. 14, ал. 1 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2014 г.)
Приложимото законодателство се удостоверява с формаляр А1, издаден от компетентната институция по пребиваване на лицето.’

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

435_18.06.2019

435_18.06.2019 ЗЗО – чл.40, ал.1, т.1; чл.40, ал.1, т.1, б. „б“; КСО – чл.5, ал.4, т.1; Излагате следната фактическа обстановка: Ваш служител е в неплатен

Данъчно облагане на местни и чуждестранни физически лица за доходи от продажба на акции, издадени от местни юридически лица, във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).

Изх. №53-04-610/25.08.2020 г. ЗДДФЛ – чл. 13, ал. 1 т. 3;ЗДДФЛ – чл. 33, ал. 3, ал. 4, ал. 6;ЗДДФЛ – чл. 37, ал. 1,

облагане с данък при източника по реда на ЗКПО и с окончателен данък по реда на ЗДДФЛ на доходи, реализирани от чуждестранни юридически и физически лица.

Изх. №24-34-102Дата:08.11.2011 год.ЗКПО, чл. 195;ЗКПО, чл. 201;ЗДДФЛ, чл. 37, ал. 1, т. 12;ЗДДФЛ, чл. 55, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 65, ал. 6.Относно:облагане с данък при източника

fetere helo hohoho