ЗКПО, чл.20,ЗКПО, т. 17, параграф 1,ЗДДС, чл.112, aл. 1,ЗДДС, чл.118, aл. 1,ЗДДС, чл.118, aл. 2,НАРЕДБА Н-18, чл.4,НАРЕДБА Н-18, чл.5,ЗКПО, чл.1, т. 2,ЗКПО, чл.10, aл. 4,ЗКПО, чл.30, aл. 2,ЗКПО, чл.207, aл. 1,ЗКПО, чл.207, aл. 2,НАРЕДБА Н-18, чл.3, aл. 1

5_ 53-04-156/06.02.2014 г.
Чл. 1, т. 2, чл. 10, ал. 4, чл. 20, чл. 30, ал. 2, чл. 207, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО
§ 1, т. 17 от ДР на ЗКПО
Чл. 112, ал. 1, чл. 118, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
Чл. 3, ал. 1, чл. 4 и чл. 5на Наредба № Н -18/2006г.
Фактическа обстановка:
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ ХХХХХ е основано през 1936 г. Съгласно устава читалището извършва следните дейности:
– библиотечна;
– школи по: пиано, китара, цигулка, народни инструменти, народни танци, балет, изобразително изкуство – на достъпни цени;
-отдава под наем помещение.
Поставени въпроси:
1.Какво е данъчното третиране на извършваните отчиталището дейности?
2.Следва ли приходите от членски внос, наем и събираните такси за школи към читалището да се отчитат чрез фискално устройство (ФУ) с осигурена дистанционна връзка с НАП?
По първи въпрос:
Учредяването, управлението, дейността, имуществото, финансирането, издръжката и прекратяването на народните читалища са уредени със Закона за народните читалища (ЗНЧ).
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗНЧ, читалищата са традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи. Читалищата са юридически лица с нестопанска цел (чл.2, ал.2 от ЗНЧ).
Разпоредбата на чл.3, ал.2, т.1-5 от ЗНЧ регламентира основните дейности, извършвани от читалищата, чрез които тези лица постигат целта за която са създадени, посочена в ал.1 на чл.3 от този закон. Така, съгласно чл.3, ал.2, т. 6 от ЗНЧ освен основните дейности, читалищата могат да извършват и допълнителни дейности, подпомагащи изпълнението на основните им функции, с изключение на използването на читалищните сгради за клубове с политически цели, за обсебването им от религиозни секти и др. дейности, противоречащи на добрите нрави, националното самосъзнание и традиции.
Източниците, от които читалищата набират своите средства, са регламентирани с чл.21 от ЗНЧ, а именно:
1.членски внос;
2.културно-просветна дейност;
3.субсидия от държавния и общинските бюджети;
4.наеми от движимо и недвижимо имущество;
5.дарения и завещания;
6.други приходи.
Регламентирането на основните дейности, както и на основните източници на приходи със специален закон (ЗНЧ) не означава, че за целите на данъчното облагане приходите от същите следва да се отчитат като приходи от нестопанска дейност.
По смисъла на ЗКПО не са обект на облагане приходите от членски внос, получените субсидии от държавния и общинските бюджети, както и получените дарения и завещания.
Основен момент по отношение определянето на народните читалища като данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО е извършването на сделки по чл.1 от Търговския закон (ТЗ) и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество.
Ако читалищата извършват тези дейности, на основание чл.2, ал.1, т.1, във връзка с чл.1, т. 2 от ЗКПО, същите са данъчно задължени лица за облагане с корпоративен данък.
ТЗ не абсолютизира изискването да се извършва дейност в разновидностите, посочени в ал.1 на чл.1. Изброяването на търговските сделки и дейности в чл.1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно, особено по отношение на услугите, визирани в т. 13. Законът отказва качеството на търговец единствено в строго определени случаи (чл.2 от ТЗ) и то – по отношение на физически лица.
Макар и да не са търговци по своя статут, каквито са например търговските дружества, предметът на дейност на народните читалища, определен съгласно чл.3 от ЗНЧ по начало не може да се определи като нетърговска дейност, още повече, че за постигане на основните си цели читалищата извършват редица дейности, част от които срещу заплащане, като: организиране на школи, кръжоци, курсове, клубове, кино- и видеопоказ; уреждане и поддържане на фото-,фоно-, филмо- и видеотеки, както и извършване на други допълнителни дейности.
Предвид горното, за да се определи една дейност, осъществявана от читалище, като търговска /стопанска, тя следва да отговаря на следните критерий:
1.дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2.цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
В този смисъл резултатите от дейността на народните читалища, която отговаря на посочените критерии, както и отдаването под наем на движимо и недвижимо имущество, подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
Размерът на данъка съгласно чл.20 от ЗКПО е 10 на сто.
Тъй като от изложеното в запитването е видно, че читалището отдава под наем недвижимо имущество, т.е. за тази си своя дейност следва да се облага с корпоративен данък във връзка с формиране на данъчния финансов резултат, е необходимо да се има разпоредбата на чл.30 от ЗКПО. Тя регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на юридическите лица с нестопанска цел.Съгласно чл.30, ал.1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък на юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава честта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежащана облагане с корпоративен данък, и всички приходи на юридическото лице с нестопанска цел (чл.30, ал.2 от ЗКПО).
Терминът ,,Неразпределяеми разходи” е дефиниран с § 1, т.17 от ДР на ЗКПО. Това са всички разходи за продажби, административни, финансови и извънредни разходи, които не се отнасят само към определена дейност и са свързани с осъществяване на дейност подлежаща на облагане с корпоративен данък, извършвана от юридически лица с нестопанска цел (б. ,,б” от §1, т. 17 от ДР на ЗКПО).
По отношение на другите дейности извършвани от читалището в съответствие с устава, следва да имате предвид:
-организирането на концерти, празненства и чествания, които имат инцидентен характер, свързани с конкретни дати на исторически и други събития, и приходите от тях са източник за набиране на средства за издръжка на читалището, не представляват стопанска дейност и не подлежат на облагане с корпоративен данък;
-създаването и съхраняването на музейни сбирки, които имат за цел развитие и обогатяване на културния живот, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаване към ценностите и постиженията нанауката, изкуството и културата, както и възпитаване и утвърждаване на националното самосъзнание не представляват стопанска дейност съответно не се облагат с корпоративен данък;
-организирането на школи, кръжоци, курсове, хор, които са платени, източник са на постоянен , регулярен доход и цените им са формирани на пазарен принцип, представляват стопанска дейност и подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО;
-предоставянето на платени ксерокс услуги с цени, формирани на пазарен принцип е стопанска дейност и подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО;
-създаването на интернет – центрове и поддържането на тяхното функциониране чрез предоставяне на интернет –услуги следва да се третира като стопанска/търговска дейност. Реализираните от тази дейност печалби подлежат на облагане с корпоративен данък по общия ред, регламентиран със ЗКПО.
Може да се каже, че,дадена дейност, извършвана от читалище и попадаща в обхвата на дейностите, определени със ЗНЧ, би била по принцип изключена от обхвата на стопанската/търговската дейност, ако приходите от нея са регламентирани и установени в нормативен акт – напр. тарифа към закон, наредба и др. подобни.
По отношение данъчното третиране по ЗКПО на дейностите, при които получените приходи покриват единствено размера на направените разходи за издръжката им, следва да се отбележи, че съществуват две възможности:
-получените приходи са ограничени с нормативен акт до размера на направените разходи за издръжката им – в тези случаи въпросните дейности не се покриват със съдържанието на понятието за стопанска дейност и не подлежат на облагане с корпоративен данък.
-във всички останали случаи, при които приходите от определена дейност са равни на издръжката/себестойността й, но това не е регламентирано в нормативен акт (напр. уреждане и поддържане на библиотеки или читални и др. подобни), дейността може да се определи като стопанска и приходите от нея да подлежат на облагане с корпоративен данък. Доколкото обаче при така формирани цени, покриващи единствено себестойността на предоставените услуги не би било налице данъчна печалба, то няма да има и данъчна основа за облагане с корпоративен данък.
С оглед пълнота на изложението, имайте предвид, че читалищата са данъчно задължени лица за данъка върху разходите по реда на част четвърта от ЗКПО на основание чл.207, ал.1 и ал.2, във връзка с чл.2, ал.1, т.1 и т.5 от закона. Съгласно чл.204 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат следните документално обосновани разходи:
1. представителните разходи, свързани с дейността;
2. социалните разходи, предоставени в натура на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол;
3. разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност.
Данък върху представителните разходи и данък върху разходите, свързани с експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленска дейност (т. 1 и т. 3 на чл.204 от ЗКПО) дължат лицата, които подлежат на облагане с корпоративен данък. Тъй като, когаточиталищата извършват стопанска/търговска дейност, същите са данъчно задължени лица за данъка по чл.204, т.1 и т. 3 от ЗКПО за частта от разходите относима към стопанската/търговската дейност.
Облагането на социалните разходи с данък, е обвързано с качеството на читалището като работодател или възложител по договори за управление и контрол. В тази връзка, читалищата са данъчно задължени лица по реда на чл.204, т.2 от ЗКПО за облагане с данък на социалните разходи, предоставени в натура. Социалните разходи, които не са предоставени в натура, се облагат при условията и по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Данъчната ставка на данъка върху разходите е 10 на сто (чл.216 от ЗКПО). Данъкът се внася до 31 март на следващата година (чл.217, ал.2 от ЗКПО).
По втори въпрос:
С цел гарантиране на документалната обоснованост на разходите и приходите разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ЗКПО поставя изискване данъчно задължените лица, в т.ч. и сдруженията при извършване на стопанска дейност да регистрират и отчитат приходите от нея чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ по ред, определен с Наредба № Н-18/2006г., освен когато заплащането се извършва по банков път или чрез прихващане. Липсата на фискална касова бележка от фискално устройство, когато е налице задължение за издаването й, е основание за непризнаване на счетоводен разход за данъчни цели.
Съгласно чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)(в сила от 08.03.2013 г.) всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
На основание разпоредбата на чл.118, ал. 2 от ЗДДС, ФУ задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба№Н-18 от 2006 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18 /2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Лицата, респективно дейностите, освободени от задължението за издаване на фискална касова бележка, са изброени в чл. 4 и чл. 5 от Наредба № Н-18/2006 г. Юридическите лица с нестопанска цел, каквито са сдруженията, които имат приходи от стопанска дейност, не са сред изрично изброените в тези правни норми. Следователно за тях съществува задължение за издаване на фискална касова бележка за извършваните доставки на стоки или услуги, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги..
Като задължено лице по смисъла на чл.118 от ЗДДС народното читалище следва да регистрира и отчита събираните в брой суми от наем и организирани школичрез ФУ и да осигури дистанционнавръзка с НАП.
В случай, че отчисленият членски внос, постъпил в касата на читалището не е обвързан с предоставянето на стоки и/или услуги, а за изпълнението на идеалната цел на организацията, то не е налице доставка, в резултат на което нямате задължение за издаване на фискален бон и на данъчен документ по смисъла на чл.112, ал.1 от ЗДДС. Същите се документират по общия ред, определен в Закона за счетоводството (ЗС) и приложимите счетоводни стандарти.
Обръщам внимание, че от гледна точка на корпоративното подоходно облагане, приходите от членски внос се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на регулиране за данъчни цели.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

ползване на данъчни облекчения по реда на чл. 18, ал. 2, от ЗДДФЛ за доходи от трудови правоотношения на лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност през 2008г.

Изх. № 20-00-665/21.05..2009г.ЗДДФЛ, чл. 18, ал.2; чл. 42, ал.2относно:ползване на данъчни облекчения по реда на чл. 18, ал. 2, от ЗДДФЛ за доходи от трудови

КРМСФО 1 – Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях задължения

*Моля прочетете Приложение 1 Изменения в стандартите към 01.01.2009 КРМСФО РАЗЯСНЕНИЕ 1 Промени в съществуващите задължения за извеждане от експлоатация, възстановяване и сходните с тях

ППЗДДС, параграф 1

.№ ………………..Дата, ……………До……………….Копие:……………………УВАЖАЕМАГОСПОЖО …………….,Считано от 01.01.2006 г. за целите на Закона за данък добавена стойност, както и правилника за неговото прилагане, „идентификационен номер” е:а) единният

коригиране на здравноосигурителен статус въз основа на документ, издаден от институцията на друга държава–членка

№М- 24-31-97Дата:25.08.2011 год.ЗЗО, чл. 33, ал. 2Относно: коригиране на здравноосигурителен статус въз основа на документ, издаден от институцията на друга държава–членка Във връзка със запитване

casibom