5_ 94-00-216 /30.11.2010г.
ПЗР на КСО, §22о;
Фактическа обстановка: лице е във временната неработоспособност.
Въпрос: Как се прилага §22о от ПЗР на КСО? Договореното допълнително заплащане от работодателячаст ли еот брутното трудово възнаграждение на лицето?
В ПЗР на Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е създаден § 22о. Същият влиза в сила от 01.07.2010г. и е с временно действие до 31.12.2010г.
Съгласно т.1 от цитираната разпоредба, осигурителят изплаща на осигуреното лице за първия, втория и третия работен ден от временната неработоспособност 70 на сто от среднодневното брутно възнаграждение за месеца, в който е настъпила временната неработоспособност, но не по-малко от 70 на сто от среднодневното уговорено възнаграждение.
На основание чл.6, ал.3 от КСО, осигурителните вноски за работниците и служителите и за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход – минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
Договореното допълнително заплащане от работодателя е част от брутното трудово възнаграждение на лицето.
Без оглед на гореизложеното, Ви информираме, че съгласно разпоредбата на чл.85 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, регистрираното лице е длъжно да посочва идентификацията си /ЕГН и три имена/ в цялата кореспонденция с Националната агенция за приходите.
‘