5_ 53-02-390/20.06.2008
КСО, чл.4, ал.1, т.1, чл.4, ал.2, чл.4, ал.3, т.5 и 6
Регламент 1408, чл.13.1, чл.14.а,2, чл.14.в
Фактическа обстановка: служител продължава да извършва трудова дейност в дружеството, но ще замине на обучение в страна-членка на ЕС. Не е упоменато дали лицето ще извършва трудово дейност на територията на Холандия. Работодателят би желал лицето да продължи да работи за него;
Въпроси:1. Какъв договор следва да се сключи с това лице-трудов или граждански;
2. Как ще се промени осигурителната тежест в двата случая и къде се дължат осигурителни вноски-в България или в Холандия;
3. ако работодателят реши да сключи граждански договор има ли ограничение в срока му на действие;
Видът на договора, който ще сключите с Вашия служител се определя от характера на работата, която следва да бъде извършена.
Характерно за трудовото правоотношение е, че наетото лице има работно време, работно място и месечно трудово възнаграждение.
Гражданските договори се сключват на основание Закона за задълженията и договорите. Договорите могат да бъдат договор за изработка и договор за поръчка.
Договор за изработка се сключва, когато предмет на договора е извършването на определен обем физическа работа или изработването на материална вещ или обект. Необходимите материали могат да бъдат осигурени от изпълнителя или доставени от възложителя, според условията на договора. Отговорност за резултата от работата носи изпълнителя. Приемането на изработеното от страна на възложителя става с протокол, ако изработката отговаря на договорираните условия. Размерът, начинът и срокът за изплащане на възнаграждението изрично се уточнява в договора.
Договорът за поръчка се прилага, когато предмет на договора са действия или услуги, които изпълнителят трябва да извърши от името и/или за сметка на възложителя. При прекратяване на договора от страна на изпълнителя или възложителя, преди да са изпълнени условията на договора се дължи обезщетение за неустойка.
Работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране са задължително осигурени за всички осигурени социални рискове, на основание чл.4, ал.1, т.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.2 от Кодекса, работниците и служителите, наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Лицата, които извършват работа без трудово правоотношение когато не са осигурени на друго основание, подлежат назадължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт, когато изплатеното възнаграждение, след приспадането на нормативно признатите разходи по ЗДДФЛ е равно или по-голямо от минималната работна заплата, установена за страната.
За лицата, работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, независимо от неговия размер.
Когато изплатеното възнаграждение за работа без трудово правоотношение, след приспадане на нормативно признатите разходи е по-ниско от минималната работна заплата, установена за съответния месец, и лицето не е осигурено на друго основание по КСО, осигурителни вноски не се дължат. В този случай изпълнителите по договорите провеждат здравното си осигуряване на основание чл.40, ал.5 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
В Закона за задълженията и договорите няма изрично регламентиран срок, за който може да бъде сключен граждански договор.
Разпределянето на осигурителните вноски за работещите по трудово и без трудово правоотношение между осигурител и осигурено лице за 2008 г. е в съотношение60 : 40 -60 на сто за сметка на възложителя и 40 на сто за сметка на изпълнителя.
Относно определяне на приложимото законодателство, следва да имате предвид, че от 01.01.2007г., с присъединяването на Република България към Европейския съюззапочват да се прилагат правилата за координация на социално осигурителните системи, въведени в Европейския съюз с Регламент на Съвета № 1408 от 14 юни 1971г. за прилагане на системи за социална сигурност към наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които се движат в рамките на Общността, и Регламент на Съвета № 574 от 21 март 1972г., определящ процедурата за прилагане на Регламент № 1408 от 1971г. Посочените правила са приети на основание чл.42 от Договора за създаване на Европейската общност.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на чл.13-17 от Регламента. В чл.13/1/ е изведено като основно правило, че за едно наето или самостоятелно заето лице е приложимо законодателството на само една страна-членка и това е законодателството в държавата на заетост, дори ако лицето пребивава в друга страна от ЕС.
Терминът „пребиваване” се дефинира само като „обичайно пребиваване”, съгласно член 1 з на Регламент №1408/71. Съдът на Европейските общности е постановил, че дадено наето лице се счита за пребиваващо там, където се намира неговият обичаен център на интерес.
Тъй като в запитването Ви не е изяснено дали лицето ще упражнява трудова дейност и в Холандия, ако приемем, че то работи единствено при български работодател, приложимо е българското законодателство.
При промяна на фактическата обстановка имайте предвид, че в Регламента са предвидени и изключения и по-точно особените правила в чл.14 а/2/ за лицата, едновременно самостоятелно заети в две или повече държави-членки и чл.14 /в/ за лицата, които едновременно са наети на територията на една страна от ЕС и самостоятелно заети на територията на друга държава-членка.
‘