КСО, чл.4, aл. 1, т. 1,КСО, чл.5, aл. 1,КСО, чл.7, aл. 1,КСО, aл. 1, т. 3, параграф 1,КСО, чл.4, aл. 2,КСО, чл.4, aл. 3, т. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 6,КСО, чл.6, aл. 3,ДОПК, чл.84, aл. 3

2_1229/13.10.2014 г.
КСО – чл. 4, ал.1, т.1;
чл.4, ал.2;
чл. 4, ал. 3, т. 5, т. 6;
чл. 5, ал. 1;
чл.6, ал.3;
чл.7, ал.1;
§ 1, ал. 1, т. 3;
ДОПК – чл. 84, ал. 3;
Излагате следната фактическа обстановка: дейността на дружеството, на което сте управител се осъществява чрез call център, от който се извършва приемане на обаждания и услуги по обработка на данни. Дружеството следва да изплати на чуждестранни физически лица от Индонезия, Тайланд и Филипините възнаграждения за извършена дистанционна работа по обработка на данни през Интернет. Не уточнявате имате ли сключени договори с тези лица и какъв вид са те.
Във връзка с изложеното поставяте въпрос, за това дали се дължат социални осигуровки върху горепосочените възнаграждения, изплащани на чуждестранните физически лица.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид относимата нормативната уредба, изразявам следното принципно становище:
Нормативния документ в Република България, който урежда обществените отношения, свързани с Държавното обществено осигуряване (ДОО) е Кодекса за социално осигуряване (КСО). В него не се правиразграничаване на лицата в зависимост от тяхното гражданство, а от това дали те упражняват трудова дейност, за която да подлежат на задължително осигуряване.
За да възникне задължение за осигуряване е достатъчно лицето да извършва някоя от изброените в чл. 4 и чл. 4а, ал.1 от КСО дейности. Основание за това е разпоредбата на чл. 10 от КСО, според която осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Легална дефиниция на „осигурено лице” за целите на държавното обществено осигуряване (ДОО) е въведена с разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. “Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.4а, ал.1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Видно от посочената разпоредба, за да се счита едно лице за осигурено по смисъла на КСО е необходимо да са налице едновременно следните условия:
– да извършва трудова дейност, която е основание за осигуряване по чл. 4 или 4а,ал.1 от КСО;
– да са внесени или дължими осигурителни вноски върху възнаграждение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО „осигурител” е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
Ако осъществяваната дейност от чуждестранните физически лица е по трудово правоотношение, приложение ще намерят нормите на чл.4, ал.1, т.1и ал.2от КСО.
Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.1, т.1, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица по този кодекс са работниците и служителите, наети на работа за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране.
Разпоредбите начл.4, ал.2 от КСО, регламентират, че работниците и служителите, наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели – при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец, се осигуряват задължително за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест.
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход (чл.6, ал.3 от КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът (чл.7, ал.1 от КСО).
Ако възнагражденията, които предстои да изплатите са въз основа на дейност по извънтрудовиправоотношения (граждански договори), ще намерят приложение нормите на чл. 4, ал. 3, т. 5 или т. 6 от КСО.
Съгласно цитираната норма, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, които:
– полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
– лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
В хипотезата на упражняване на трудова дейност от чуждестранни лица без трудово правоотношение, по силата на чл. 6, ал. 4отКСО възнаграждението, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Осигурителните вноски се разпределят между осигурител-осигурено лице и се внасят от осигурителя до 25-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (арг. чл. 6, ал. 3 и чл.7, ал. 6 от КСО).
За провеждане на осигуряването чуждестранните физическите лица, които не са вписани в търговския регистър, съответно в регистър БУЛСТАТ, нямат ЕГН или личен номер на чужденец, следва да се идентифицират със служебен номер, който се издава от компетентната ТД на НАП (чл. 84, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс ДОПК). При невъзможност лицето лично да подаде заявлението за издаване на служебен номер, същото може да упълномощи друго лице да го извърши от негово име, без да е необходима нотариална заверка на пълномощното (чл. 10, ал. 4 от ДОПК).

Оценете статията

Вашият коментар