ЗМДТ, чл.61р, aл. 5,ДОПК, чл.209, aл. 2, т. 2

2_1242/27.09.2013 г.
ЗМДТ – чл.61р, ал.5
ДОПК – чл. 209, ал. 2, т. 2
В запитването отправяте следния въпрос: Считат ли се за изпълнително основание по чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК подадените декларации по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ за облагане с туристически данък?
С оглед сега действащата нормативна база, изразявам следното становище:
На основание чл.61р, ал.5 във вр. с ал.2 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) лицата, предлагащи нощувки подават декларация по образец до 30 януари на всяка година за облагане с туристически данък за предходната календарна година. В одобрения със Заповед № ЗМФ-1697/18.12.2012г. на Министъра на финансите образец на декларация по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ, данъчно задължените лица сами изчисляват и посочват размера на дължимия от тях туристически данък.
За да бъдат предприети действия по събиране на местните данъци, е необходимо наличие на годно изпълнително основание, по смисъла на чл.209 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Съгласно т.2 на алинея 2 на чл.209 принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
Декларацията по чл.61р, ал.5 от ЗМДТ представлява изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 ДОПК, а именно “декларация, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци“ и въз основа на нея могат да бъдат предприети мерки по събиране на задължения произтичащи от дължим туристически данък.

Оценете статията

Вашият коментар