2_2900/19.11.2008 г.
КСО – чл.4, ал.1, т.7; ал.3, т.2
ЗДДФЛ – чл.49
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Собственик на ЕООД се осигурява в собственото си дружество като самоосигуряващо се лице. Възнамерява да извършва личен труд в собственото си дружество, за което ще получава възнаграждение.
Поставятевъпроси, свързани с дейността на ”………..”ЕООД, гр.В, както следва:
1.Как документално трябва да бъде оформено – като трудов, граждански или друг вид договор?
2.Може ли законово да сключи трудов договор от една страна като собственик на дружеството / работодател/ и от друга страна като работник?
3.Какъв е размера на дължимите осигуровки, как се отразява информацията в декларация 1 и 6, подава ли сегодишна декларация по ЗДДФЛ, преизчислява ли се годишния доход?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
По отношение на първи въпрос:
Търговските дружества са корпоративни юридически лица и съществуват чрез своите органи за управление. Нормативна правна уредба, която урежда част от поставените въпроси се съдържа в разпоредбите начл.113 и сл. отТърговския закон /ТЗ/. Съгласно чл.147, ал.1 от ТЗ физическите лица, собственици на ЕООД управляват и представляват дружеството лично или чрез определен от него управител. Едноличния собственик може да управлява дружеството въз основа на сключен договор с дружеството. За него ще намериприложение разпоредбата начл.147, ал.3 от Търговския закон, където е уредендоговорът за назначаване на управител, сключен между управителя и едноличния собственик, когато те са едно и също лице.
Следователно, собственикът на ЕООД разполага с правната възможност да полага труд в своето дружество в качеството му на управител без да се налага да възлага управлението на дружеството на друго лице, като отношенията между страните се уреждат с оглед предписаната от закона форма.
По отношение на втори въпрос:
Необходимо е да имате в предвид, че Националната агенция за приходите не е компетентен орган по въпросите, отнасящи се до трудовото законодателство. Тях следва да отправите към Министерството на труда и социалната политика, респективно Инспекцията по труда.
По отношение на трети въпрос:
Собствениците наЕООД могат да се осигуряват вдружеството по дваначина:
1.по договор за управление и контрол – задължителното осигуряване е завсичкиосигурени социални рисковена основание чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/;
2.като самоосигуряващи се лица – задължителното осигуряване е за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО ичл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина.
1. На основание чл.4, ал.1, т.7 от КСО подлежат на задължително осигуряване изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, когато полагат личен труд в дружеството срещу възнаграждение. В изпълнение на чл.6, ал.3 от КСО осигурителните вноски за тези лица се дължат върху получените брутни месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основните икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Осигурителните вноски се разпределят между осигурителите и осигурените в съотношението визирано в чл.6, ал.3 на КСО.
Съгласно чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №Н-8 от 29 декември 2005г.за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Декларация образец № 1 се подава от работодатели, осигурители и техните клонове и поделения в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за всеки календарен месец не по-късно от деня, следващ деня на възникване на последното задължение за внасяне на вноските за този месец, освен при изплащане на аванс, който не е единствено плащане за месеца. Информацията за лицата получаващи възнаграждение по договори за управление и контрол в кл.12 „Вид осигурен” сепопълвав две позиции с код 10.
Декларация образец № 6 се подава от работодателите, осигурителите и техните клонове и поделения в съответната компетентна ТД на НАП не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски, вноските за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данъкът по чл.42 ЗДДФЛ /чл.3, ал.3, т.1 от Наредба Н-8/. Във връзка с разпоредбите на чл.6, ал. 3 и чл.7, ал.3 от КСО дължимите осигурителни вноски върху изплатените и/или начислените възнаграждения по договори за управление и контрол се посочват с кодове от 1 до 3 в полета от 8.1 до 8.4.
2. Собственик на ЕООД, който е негов управител, когато не получава възнаграждение за дейността си като такъв, подлежи на задължително осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 и чл.10 от КСО, и чл.1, ал.1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и български граждани на работа в чужбина, основанието за осигуряване на собствениците на ЕООД е личната им трудова дейност именно в качеството им на собственици. Периодите на извършване на дейност се удостоверяват с декларации до ТД на НАП, с които се декларират започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на упражняването на трудовата дейност от собственика на ЕООД. Съгласно чл.6, ал.7 от КСО осигурителните вноски за тези лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /чл.6, ал.8 от КСО/.
Декларация образец № 1 се подава от самоосигуряващите се лица в компетентната ТД на НАП не по-късно от 10 дни след внасянето на дължимите авансово осигурителни вноски за съответния месец /чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №Н-8/. Информацията за тази категория лица в кл.12 „Вид осигурен” сепопълва в две позиции с код 12.
На основание чл.3, ал.3, т.2 от Наредба Н-8 Декларация образец № 6 се подава от самоосигуряващите се лица еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вноски за предходната календарна година.
Следва да имате в предвид, че съгласно императивната норма на чл.52 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица не са задължени да подават годишна данъчна декларация единствено лицата, които са получили само:
1. доходи от трудови правоотношения, когато работодателят по основното трудово правоотношение е определил годишния размер на данъка за всички придобити през данъчната година доходи от трудови правоотношения и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година, и/или
2. необлагаеми доходи, с изключение на посочените в чл. 13, ал. 3, и/или
3. доходи, облагаеми с окончателен данък по чл.38 с изключение на доходите по чл.50, ал.1, т.3, и/или
4. доходи на чуждестранни лица, обложени с окончателен данък.
В чл.49 от ЗДДФЛ е предвидено, че работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Предвид разпоредбата на §1, т.26, б.”з” от ДР на ЗДДФЛ, съгласно която правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са приравнени на трудови правоотношение, то в случай на правоотношение по договор за управление и контрол за работодателят по основното трудово правоотношение възниква задължението визирано в чл.49 и сл. от ЗДДФЛ.