2_2050/19.08.2009г.
ЗДДС чл.118, ал.1
Наредба Н-18 чл.25, ал.1 и ал.3
Във Ваше писмено запитване изх.№ ……….., заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” гр. … с вх.№…………… е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството реализира проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси”. При изпълнение на дейностите по проекта са закупени консумативи /тетрадки, химикали, копирна хартия и др./, за които доставчикът е издал фактура №…../19.11.2008г. Дружеството е платило в брой на 28.11.2008г. и му е издаден фискален касов бон от същата дата.
Въпросите са:
1.Възможнозаконосъобразно ли е съгласно действащото данъчно законодателство фактурата и фискалния касов бон при плащане в брой да имат различни дати?
2.Законосъобразно ли е датата на фискалния касов бон, удостоверяваща момента на плащане, да е по-късна от датата на фактурата?
3.Задължително ли е датата на данъчното събитие /дата на фактурата/, да съвпада с датата на плащане/дата на фискалния бон/?
В отговор на поставените въпроси изразяваме следното принципно становище предвид действащата нормативна уредба:
Разпоредбата на чл.118, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
Съгласно чл.118, ал.2 от ЗДДС фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, както и условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно обслужване, експертизите и контролът на фискалните, техническите и функционалните изисквания към тях, редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 на Министъра на финансите от 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (обн., ДВ. бр. 106/2006 г., изм.бр.7/2007 г., ДВ бр.79/2007 г.).
Съгласно чл.3 от посочената наредба всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, освен когато плащането се извършва по банков път.
Според чл.25, ал.1 и ал.3 от Наредба №Н-18 на МФнезависимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 – за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането е по банков път, като фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. Лицата по чл.3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. Изключение от това правило са случаите при извършване на разносна търговия, когато фискалната касова бележка се издава от лицето по чл.3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането/чл.25, ал.2/.
Видно от гореизложеното, в общия случайНаредба №Н-18/2006 г. на МФ свързва момента на издаването на фискална касова бележка с този на плащането.
Издаването на фактура е регламентирано в чл.113 от ЗДДС. Съгласно ал.1 на чл.113 от закона всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл.117. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането (чл.113, ал.4 от ЗДДС). Определяне на дататана данъчното събитие се извършва съобразно регламента на чл.25 от ЗДДС.Данъчно събитие по смисъла на ЗДДС е доставката на стока или услуга, извършена от данъчно задължени лица по закона лица, вътреобщностното придобиване, както и вносът на стокипо чл.16 от с.з., като данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена /чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДДС/.Изключенията на чл.25, ал.2 от с.з. са изчерпателно посочени в чл.25, ал.3 иал.4.
Предвид различните правила, които лицата са задължени да спазват при издаването на фактури и фискални касови бонове, е възможно двата документа да бъдат издадени на различни дати.
‘