5_94-00-182/28.09.2011
чл.4, ал.3, т.1 и т.2 от КСО
чл.6, ал.7 от КСО
чл.6, ал.8 от КСО
чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ
чл.6, ал.10 от КСО
чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ
чл. 30 от ЗДДФЛ
чл. 32 от ЗДДФЛ
Според изложеното в запитването,през 2010 г. Вие сте лице, упражняващо свободна професия и се осигурявате като самоосигуряващо се лице за тази дейност, като сте внасяли авансови осигурителни вноски върху 420 лв. месечно за фондовете на държавното обществено осигуряване /ДОО/ 16% и за здравно осигуряване 8%. През 2010 г. в Приложение №3 от данъчната декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ сте декларирали доходи от авторски възнаграждения в размер на 891,87 лв., като от тях разходи за дейността са 356,75 лв., а облагаемия доход е 535,12 лв. При формирането на годишната данъчна основа в част ІІ на същото приложение от общия размер на облагаемия доход сте приспаднали внесените авансово осигурителни вноски само за фондовете на ДОО в размер на 806,40 лв. /420 лв.х12мес.х16%/ .
През 2010 г. сте упражнявали трудова дейност и като едноличен търговец, като за годината сте формирали данъчна загуба, деклариранав Приложение №2 от данъчната декларация.
За 2010 г. в Приложение №4от същата декларация декларирате и доход от наем на недвижимо имущество в размер на 1173,50 лв., от тях разходи за дейността са117,35 лв., а облагаемия доход е в размер на 1056,15 лв. В част ІІ на същото приложение при формиране на годишната данъчна основа сте приспаднали внесените задължителни здравноосигурителни вноски като лице, упражняващо свободна професия в размер на 403,20 лв. /420 лв.х12мес.х8%/ .
Вашите въпроси са:
1. Каква е последователността на приспадане на задължителните осигурителни вноски в приложенията на годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ и в кой нормативен акт е регламентирано това.
2.Правилно ли е изчислена данъчната основана така попълнените приложения.
3.Има ли право компетентната ТД на НАП да изисква от Вас подаване на коригираща декларация, в случай, че декларацията не е попълнена правилно.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и при сега действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
По отношение на задължителните осигурителни вноски за социално и здравно осигуряване:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл. 4 и чл. 4а от КСО.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 и т.2 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата:
?регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества.
По свой избор те могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство” /чл.4, ал.4 от КСО/.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година на основание чл.6, ал.7 от КСО. По силата на чл.6, ал.8 от КСОсъщите лица определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация. Годишният осигурителен доход се определя като разлика между декларирания или определения с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс облагаем доход от упражняване на съответната трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни авансово осигурителни вноски. Когато с данъчната декларация за предходната година са декларирани доходи, получени за извършена дейност през минали години, или е определен с влязъл в сила ревизионен акт по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс по-висок или по-нисък облагаем доход, лицето подава и коригираща справка за осигурителния доход за съответната година.
По силата на чл.2, ал.3 от Наредбатаза обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето. Промяната на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се декларира по реда на чл. 1, ал. 2.
Съгласно разпоредбата на чл.6, ал.10 от КСО, за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Лицата, упражняващи свободна професияи дейност като еднолични търговци са задължително осигурени по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, съгласно който лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл.40, ал.5 от ЗЗО лицата, които не подлежат на осигуряване по ал. 1, 2 и 3, са длъжни да:
1. внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване – до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация;
2. подават декларация в срок до края на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1.
На основание гореизложеното,самоосигуряващите се лица, упражняващи свободна професия и дейност като еднолични търговци, които са получили през годината доходи, подлежащи на деклариране с декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето и попълватТаблица 1 и 2 от Справката за окончателнияразмер на осигурителния доход.
По отношение на определянето на годишната данъчна основа:
?за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец /Приложение №2/
Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл. 26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице /чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ/.
?за доходите от друга стопанска дейност /Приложение №3/
Годишната данъчна основа се определя, като облагаемият доход по чл. 29, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка, а ако лицето не е самоосигуряващо се – с удържаните задължителни осигурителни вноски, които са за негова сметка, по реда на КСО и ЗЗО, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице / чл. 30 от ЗДДФЛ/.
?за доходите от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество /Приложение №3/
Годишната данъчна основа на местни физически лица от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права и имущество се определя, като облагаемият доход по чл. 31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване /чл. 32 от ЗДДФЛ/.
Видно от изложеното, при определянето на годишната данъчна основав съответните приложения се приспадат само задължителните осигурителни вноски за лицата, които получават съответния доход. При така изложената фактическа обстановка, в приложения №2 и №3 от данъчната декларация от декларираните доходи се приспадат задължителните осигурителни вноски, внесени по реда начл.4, ал.3, т.1 и т.2 от КСО и чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО по силата на чл.28, ал.1 и чл.30 от ЗДДФЛ. В приложение №4се приспадат единствено задължителните здравноосигурителни вноски, внесени от лицата по реда на чл.40, ал.5 от ЗЗО, поради което не следва да се приспадат осигурителните вноски, внесени по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.
Приложената към запитването Таблица 1 от справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2010 г. е правилно попълнена. В колона 4 са посочени авансовите осигурителни вноски, внесени през годината. В колона 5.1 няма попълнени суми, тъй като в Приложение №2 на данъчната декларация е декларирана данъчна загуба. В колона 5.3 също не се отразяват получени доходи, тъй като декларираните авторски възнаграждения не се считат за доходи от трудова дейност на самоосигуряващото се лице и не се включват при определяне на окончателния размер на осигурителния доход. В колона 6 са пренесени сумите от колона 4. В колона 7 няма отразени суми. В този случай окончателния размер на осигурителния доход не може да бъде по-голям от минималния размер на месечния осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /420 лв. за 2010 г./.
ПриложенатаТаблица 2 от справка за определяне на окончателния размер на осигурителния доход за 2010 г.не е правилно попълнена. Записите следваше да бъдат същите, каквито са и записите в Таблица 1. Неправилно са отразени в колона 5.6. доходите от наем в размер на 1173,50 лв. В указанията за попълване наТаблица 2 е записано, че тази колона се попълва от лицата, които не са осигурени на друго основание и са внасяли здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО – 210 лв. и същевременно имат получени доходи, подлежащи на данъчно облагане, съгласно данните от данъчната декларация.Самоосигуряващите се лица по смисъла на КСОсе осигуряват здравно по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО и не попълват колона 5.6 от Таблица 2.
В чл. 106, ал.1 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/е регламентиран реда за извършване на служебни корекции от страна на органите по приходите в Националната агенция за приходите. Съгласно цитираната правна норма, когато в декларация по чл. 105 се установят несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл. 103, органът по приходите издава акт за установяване на задължението, с който се коригира декларацията. Актът се съобщава на задълженото лице в срока по чл. 109 и може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред териториалния директор. Независимо от издаването на акта по ал. 1, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия.