НООСЛБГРЧ, чл.1, aл. 1,КСО, чл.6, aл. 7,КСО, чл.6, aл. 8,КСО, чл.4, aл. 3, т. 2,КСО, чл.4, aл. 4,ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 3,КСО, чл.10,ЗЗО, чл.34, aл. 1, т. 2

5_23-29-63_/16.06.2011 г.
чл. 10 от КСО
чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО
чл.4, ал.4 от КСО
чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ
чл. 6, ал. 7 и ал.8 от КСО
чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО
чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО
ООД има упълномощен търговски пълномощник. Собствениците и управителите на дружеството са чуждестранни граждани, временно пребиваващи в България. Не са назначени на трудови или граждански договори, не упражняват трудова дейност и не получават възнаграждения..
Въпросът е дали следва ли се внасят задължителни осигурителни вноски за управителите на дружеството?
При така изложената фактическа обстановка и при сега действащата нормативна уредба, изразяваме следното становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на задължението за осигуряванеи като общ принцип е изведена в чл. 10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Правната регламентация на управлението на търговските дружества с ограничена отговорност (ООД), включително едноличните търговски дружества (ЕООД), се съдържа в чл. 135 – 147 от Търговския закон (ТЗ). Съгласно чл. 135 от ТЗ органи на дружеството са общотосъбрание иуправител (управители), като управителят може да не е съдружник.
Търговското представителство се осъществява под различни форми, чиято обща черта е даването на определени управителни и представителни правомощия на едно лице по отношение на дейността на търговеца. Търговското представителство се използва за да се натовари друго лице с част или всички необходими грижи за упражняването на търговската дейност на търговеца. Видовете търговски представители са:
?прокурист (търговски управител) физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Упълномощаването на прокуриста (прокура) трябва да бъде с нотариално заверени подписи и да се заяви от търговеца за вписване в търговския регистър заедно с образец от подписа на прокуриста (чл.21 от ТЗ);
?търговски пълномощик- лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение. При липса на други указания пълномощникът се смята упълномощен да извършва всички действия, свързани с обикновената дейност на търговеца. Упълномощаването става писмено с нотариално заверен подпис(чл.26 от ТЗ);
?търговски помощник (не може да извършва сделки за сметка на търговеца);
?търговски представител (самостоятелен търговец, извършващ посредничество в полза на търговеца);
?търговски посредник (свързващ търговците при сключваните от тях сделки).
Упражняването на трудова дейност, разгледана в контекста на чл. 10 от КСО, включва всяко действие на собствениците, включително сключването на всякакъв вид договори, подписване на документи и полагането на всякакъв вид личен труд, имащ отношение към осъществяваната от дружеството дейност.
Когато дружеството функционира, за да се приеме, че собствениците не извършват лично трудова дейност по управлението, е необходимо наличието на друго лице прокурист(управител), вписан в търговския регистър. Липсата на такъв води до извода, че дружеството се управлява от съдружниците и възниква задължение за задължителното им осигуряване.
По отношение на социалното осигуряване – в Кодекса за социално осигуряване (КСО) не е направено разграничение между осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ лицата,
упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и във фонд „Общо заболяване и майчинство” /чл.4, ал.4 от КСО/.
Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица/.
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица /чл. 6, ал. 8 от КСО/ се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване в срока за подаване на данъчната декларация.
Съгласно чл. 8, ал.1, т.2 отЗакона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за 2011 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица през 2011 г. се определя съобразно облагаемия им доход за 2009 г. като самоосигуряващи се лица:
а) до 5400 лв. – 420 лв.;
б) от 5401 лв. до 6500 лв. – 450 лв.;
в) от 6501 лв. до 7500 лв. – 500 лв.;
г) над 7500 лв. – 550 лв.;
Минималният месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, които не са упражнявали дейност през 2009 г., както и за започналите дейност през 2010 и 2011 г. е 420 лв. /чл. 8, ал. 2 от ЗБДОО за 2011 г./
По отношение на здравното осигуряване- от представената фактическа обстановка не може да се определи статута на управителите в зависимост от разрешения срок за пребиваване на територията на РепубликаБългария, поради което отгговора е принципен.
До края на м.януари 2011 г. чуждите граждани имаха право да пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно. Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Дългосрочното пребиваване включваше продължително пребиваване – с разрешен срок до една година и постоянно пребиваване – с разрешен неопределен срок (чл. 23 от Закона за чужденците в Република България).
От 01.02.2011 г. тази разпоредба е променена (ДВ бр.9/28.01.2011 г.) и съгласно новия текст чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно – до 90 дни от датата на влизането в страната; срокът може да бъде продължен еднократно от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер;
2. продължително – с разрешен срок до една година;
3. дългосрочно – с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно – с разрешен неопределен срок.
Здравното осигуряване на чуждите граждани, пребиваващи в Р. България е подчинено на специален осигурителен режим, регламентиран в Закона за здравното осигуряване(ЗЗО).
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗОдо края на м.януари 2011 г. задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. От 01.02.2011 г. разпоредбата е променена (ДВ бр.9/ 28.01.2011 г.) във връзка с промяната в чл.23 от Закона за чужденците в Република България. С тази промяна към задължително осигурените в НЗОК чужди граждани с разрешено постоянно пребиваване садобавени и тези с разрешено дългосрочно пребиваване в Република България.
Задължението за осигуряване на тези лица възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване (чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО).

Оценете статията

Вашият коментар