1_61/14.04.2010 г.
КСО, чл.4, ал.3, т.2
Във връзка с Ваше запитване, постъпило с вх.№……….. 2010 г. в Дирекция „ОУИ” – гр……….., изразяваме следното становище :
Съгласно описаната фактическа обстановка, български гражданин е управител на ЕООД, като същевременно е и собственик на 100 % от капитала на търговското дружество. Същият се осигурява като изпълнител по договор за управление и контрол по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО върху месечно възнаграждение над осигурителния праг.
Въпросът, които се поставя е следва ли управителят да се осигурява и на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО, при условие, че не полага личен труд в дружеството?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на осигурителното законодателство, изразяваме следното принципно становище:
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност. Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като собственици търговски дружества подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО. Същитесе осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (Загл. изм. – ДВ, бр.2 от 2010 г.).
Задължението за осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО, включително собствениците и съдружниците в търговски дружества, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване – чл.1, ал.1 от НООСЛБГРЧМЛ. Започването, прекъсването, възобновяването и прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установява с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл.1, ал.2 от наредбата/.
Собственик в търговско дружество, който извършва трудова дейност, която по своята същност е управление и контрол, когато не упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице, не дължи осигурителни вноски по реда определен за самоосигуряващите се лица. Ако извън дейността по управление и контрол, собственикът полага личен труд в дружеството в качеството на самоосигуряващо се лице, той подлежи на осигуряване и на основание чл.4, ал.3, т.2 от КСО.
Предвид изложеното, ако във Вашия случай собственикът се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСОи не полага личен труд в това му качество, подлежи на задължително осигурява-не само на това основание.
Упражняването на трудова дейност се установява за всеки конкретен случай в хода на ревизионното производство.
‘