КСО, чл.4, aл. 3, т. 5,КСО, чл.4, aл. 3, т. 6,КСО, чл.4, aл. 6,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 3

5_94-00-216/16.11.2011
чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО
чл.4, ал.6 от КСО
чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО
Според изложеното в запитването, Вие сте журналист и работите по трудов договор в голям медиен холдинг. Освен трудови възнаграждения, получавате и доходи без трудови възнаграждения, върху които са Ви внасяни осигурителни вноски. Съгласно решение на ТЕЛК, от м.юли 2011 г. Ви е определена намалена работоспособност на 50%, и от същия месец сте пенсионер. След пенсионирането Ви възложителят по гражданските договори преустановява удържането и внасянето на осигурителни вноски върху изплатените суми.
Вашият въпрос е :
1. Какви са задължителните осигурителни вноски за лицата, които получават пенсия и полагат труд по граждански договори?
2. Възможно ли е тези лица по желание да се осигуряват върху получените хонорари?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) изразяваме следното становище:
Държавното обществено осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение по договор с възложител или по така наречените граждански договори се извършва на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО)и чл. 5 и 6 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Лицата, които получават доходи за работа без трудово правоотношение подлежат на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт т.е. осигурителните вноски се внасят във фонд “Пенсии“ на държавното обществено осигуряване. Задължението за внасяне на осигурителни вноски е обвързано с размера на изплатеното възнаграждение. Възложителите на договори внасят осигурителни вноски за фонд “Пенсии“, когато:
– изплатеното възнаграждение след приспадане на разходите за дейността по Закона за данъците върху доходите на физически лица (ЗДДФЛ)е по-голямо или равно на минималната работна заплата, определена за страната за съответния период;
– лицето е осигурено на друго основание през съответния месец вноски се внасят независимо от размера на изплатеното възнаграждение. В тези случаи всеки от осигурителите дължи поотделно осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, но общия осигурителен доход за всяко лице, върху който се изчисляват вноските не трябва да бъде по-голям от определения месечен размер на максималния осигурителен доход. През 2011 г. максималния осигурителен доход, определен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) е 2000 лв.
Здравното осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение /граждански договори/, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО. В тази разпоредба е указано, че здравноосигурителната вноска за тази категория лица се определя върху доход както следва:
– ако не се осигуряват по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността. Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността;
– ако са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Във въръзка с прилагането на горните разпоредби в чл.4 от Наредба за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски е въведено задължението на лицето, когато работи по допълнителен или по втори трудов договор, или без трудово правоотношение, при изплащане на възнаграждението да декларира сумата, върху която са направени осигурителни вноски по всеки от договорите.
За лицата работещи по граждански правоотношения, които са пенсионери осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване са по желание (чл.4, ал.6 от КСО).
При изплащането на възнаграждението по граждански договор всеки възложител следва да прави преценка за дължимостта на осигурителните вноски, като се съобрази с декларираните отизпълнителя по договора обстоятелства:
?има ли определена степен на намалена работоспособност и степен на увреждане 50 и над 50 на сто;
?осигурителния доход, върху който са внесени за същия месец осигурителни вноски на друго основание;
?ако лицето е пенсионер, желае ли да се осигурява във фонд «Пенсии» на ДОО;

Оценете статията

Вашият коментар