КСО, чл.4, aл. 3, т. 5,ЗЗО, чл.40, aл. 1, т. 3,КСО, чл.4, aл. 3, т. 6,НООСЛБГРЧ, чл.5,НООСЛБГРЧ, чл.6

5_222/22.02.2008
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5, 6
НООСЛБГНЧ, чл. 5 и чл. 6
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3
Фактическа обстановка: Изплатени са възнаграждения за работа без трудово правоотношение
Поставени въпроси: Какви осигурителни вноски и данъци се дължат от осигурителя
Редът за осигуряване на лицата работещи без трудово правоотношение е регламентиран в чл.4, ал.3, т.5 и т.6 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл.5и чл.6 от Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /НООСЛБГРЧ/.
Съгласно цитираните разпоредби, За лицата, работещи без трудово правоотношение, които не са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1, 2 и ал. 3, т. 1 – 4 от Кодекса за социално осигуряване, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение, ако месечният размер на възнаграждението е равен или по-голям от една минимална работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица.
За лицата работещи без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл. 4, ал. 1,2 и ал. 3, т. 1-4 от КСО, през съответния месец се дължат осигурителни вноски върху полученото възнаграждение независимо от неговия размер след намаляването му с нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл. 11, ал.1 от НООСЛБГРЧ, съгласно коятоза лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 КСО при изплащане на възнаграждение за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението.
Лицата по ал. 1 внасят осигурителни вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО, съгласно чл.11, ал.2 от Наредбата.
На основание чл.4, ал.6 от КСО, лицата, работещи без трудови правоотношения,на които е отпусната пенсия се осигуряват по свое желание за ДОО.
Лицата, работещи по граждански договори и подлежащи на осигуряване са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. За лицата, родени след 31.12.1959 година се дължат и вноски за фонд „ДЗПО”.
Осигурителните вноски се разпределят между възложителя и осигуреното лице в съотношението по чл.6, ал.3 от КСО-за 2007 година 65:35. осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца за който се дължат, на основание чл.7, ал.6 от КСО.
Редът за здравно осигуряване на лицата, полагащи труд без трудово правоотношениее регламентиран в чл.40, , ал.1, т.3. от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно цитираната разпоредба, ако лицата работещи без трудови правоотношения не се осигуряват по реда на т. 1 и 2 от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната,здравноосигурителни вноски се дължат върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи.Когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на ал. 5 на чл.40, т.е.лицата дължат здравноосигурителни за своя сметка. Следва да имате предвид, че лицата, на които е отпусната пенсия са осигурени върху размера на пенсията за сметка на Републиканския бюджет и не следва да прилагат разпоредбата на чл.40, ал.5 от ЗЗО.
В случай, че работещите без трудово правоотношение са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи, независимо от размера на полученото възнаграждение. За 2007г. вноските се внасят в съотношение 65:35 от възложителя до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят.
Данъчно облекчение за лица с намалена работоспособност с 50 и над 50 на сто /заб.: съответно с група инвалидност/ е предвидено в чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/. Съгласно ал. 1 на посочената разпоредба сумата от годишните данъчни основи за лица с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява с двойния размер на необлагаемата годишна данъчна основа, включително за годината на настъпване на неработоспособността и за годината на изтичане на срока на валидност на решението.
На основание чл. 23, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчното облекчение се ползва с подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, към която се прилага копие на валидно решение на ТЕЛК/ НЕЛК.
За доходи от трудови правоотношения данъчното облекчение може да се ползвакакто с подаване на годишна данъчна декларация, така и при авансовото и годишното облагане на този вид доходи от работодателя, както следва:
-на основание чл. 18, ал. 2 от ЗДДФЛ при авансовото облагане на доходите от трудови правоотношения облагаемият доход, начислен за месеца, през който е положен трудът, на лице с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност /заб.: съответно с група инвалидност/ се намалява с двойния размер на необлагаемата месечна данъчна основа, включително месеца на настъпване на неработоспособността и месеца на изтичане срока на валидност на решението.
-Съгласно чл. 49, ал. 4, т. 4 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа, определена от работодателя по основното трудово правоотношение към 31 декември, се намалява с данъчното облекчение, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК.
Разпоредбата на чл. 29 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/се прилагат при определяне на облагаемия доход от стопанска дейност на физически лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон. В тези случаи, облагаемият доход се изчислява като придобитият от лицата доход се намалява с фиксиран процент разходи за дейността.
На основание чл. 29, т. 4 от ЗДДФЛ за доходите от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения нормативно признатите разходи за дейността са в размер на 35 на сто. По смисъла на § 1, т. 29 от допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ лица, упражняващи свободна професия са : експерт – счетоводителите; одиторите; адвокатите; нотариусите; частните съдебни изпълнители; съдебните заседатели; експертите към съда и прокуратурата; лицензираните оценители; представителите по индустриална собственост; медицинските специалисти; преводачите; архитектите; инженерите; техническите ръководители; дейците на културата, образованието, изкуството и науката; застрахователните агенти; други физически лица, за които са налице едновременно следните условия:
а/ осъществяват за своя сметка професионална дейност;
б/ не са регистрирани като еднолични търговци;
в/са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
Предвид дефиницията, дадена в § 1, т. 30 от допълнителната разпоредба на ЗДДФЛ, извънтрудови правоотношения, по смисъла на този закон, са:
-правоотношенията, които не могат да се дефинират като трудови правоотношения;
-правоотношенията, които не могат да се дефинират като правоотношения с лица упражняващи занаят или свободна професия, по силата на които се дължи постигането на определен резултат от физически лице, което не е едноличен търговец.
Имайте предвид, че разпоредбата на чл. 29, т. 4 от ЗДДФЛ, с която са определени разходи за дейността 35 на стосе прилага както при извънтрудови правоотношения, така и при правоотношения с лица, упражняващи свободна професия.
Съгласно текста на чл. 53, ал. 1ЗДДФЛ, годишната данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.
Компетентнататериториална дирекция на Националната агенция за приходите /НАП/, пред която се подава ГОДИШНАТА ДАНЪЧНА ДЕКЛАРАЦИЯ, е дирекцията по постоянния адрес на местното физическо лице – носител на задължението на данъка.

Оценете статията

Вашият коментар