законово основание за наличие или липса на задължения за внасяне на задължителни здравноосигурителни вноски.

5_22-1853/25.08.2011 г.
чл. 3, ал. 1, т. 2 от ЗНАП
чл. 162, ал. 2 от ДОПК
чл. 168, т. 1-7 от ДОПК.
чл. 171, ал. 1 от ДОПК
чл. 107 от ЗЗО.
Относно: законово основание за наличие или липса на задължения за внасяне на задължителни здравноосигурителни вноски.
С молба-декларация от 20.10.2005 г. лицето „Х” е поискало от директора на Столично управление „Социално осигуряване” разсрочване на задължението си за невнесени здравноосигурителни вноски за периодитеот 01.06.2001 г.-30.11.2001 г. и 01.02.2002-31.05.2003 г., въз основа на която с решение от 20.10.2005 г. задълженията са разсрочени. Решението е обжалвано пред директора на НОИ , в резултат на което същото е потвърдено.
Лицето обжалва решението на директора на СУСО, с което е разсрочено задължение за здравноосигурителни вноски в размер на …. лв. пред … градски съд, Административно отделение, който отхвърля жалбата на лицето като неоснователна с решение от 30.11.2006 г.
Решението на СГС е обжалвано пред Върховен административен съд , който на 26.06.2007 г.отменя решението на СГС от 30.11.2006 г., като връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С решение от 05.06.2008 г. СГС обявява за нищожноРешение № ………../20.10.2005 г. на СУСО- НОИ за разсрочване на задължение за здравноосигурителни вноски.
На 30.11.2010 г. лицето изпраща в ТД на НАП …. протест срещу задължения за невнесени здравноосигурителни вноски за периода м.04.2004 г. и м. 01-02.2006 г., както и за периодите, включени в отмененото Решение на СУСО за разсрочване, а именно 01.06.2001 г.-30.11.2001 г. и 01.02.2002-31.05.2003 г.
На 09.11.2010 г. в отдел ОПЗ е извършена корекция на погрешно внесените от лицето осигурителни вноски, в резултат на което отпадат задълженията му за периода м.04.2004 г. и м. 01-02.2006 г.
По отношение на задълженията за периодите, включени в отмененото решение за разсрочване:
На основание чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) публични държавни вземания са и вноските за здравно осигуряване, които се дължат по силата на Закона за здравно осигуряване (ЗЗО). Задълженията за здравноосигурителни вноски се установяват по ред, определен в ДОПК – с декларация по чл. 105 от ДОПК, с акт на орган по приходите за установяване на задължение по чл. 106, ал. 1 и по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и окончателно с ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК.
От изложената фактическаобстановка и приложените документи е видно, че задълженията за здравно осигуряване на лицето „Х” към м.11.2011 г. са същите, каквито са били към датата на издаването на решението за разсрочване на задълженията през 2005 г. С решение от 05.06.2008 г. СГС обявява за нищожноРешение №………… на СУСО- НОИ за разсрочване на задълженията за невнесени здравноосигурителни вноски, но не отменя самите задължения за периодите 01.06.2001 г.-30.11.2001 г. и 01.02.2002-31.05.2003 г.
В приложенатасправка за задължително здравно осигуряване на лицето задълженията за здравноосигурителни вноски не са установени точно по основание и по размер, според предвидения в ДОПК ред, а са извлечени от справочната система на НАП за здравноосигурителния статус на задължително осигурените в НЗОК лица. Закона за здравното осигуряване, който регламентира заплащането на здравните вноски, не предвижда периоди, за които да не се дължат вноски. Ето защо, когато в информационния масив на НАП за определено лице липсват данни за внесени здравни вноски на някое от основанията в чл. 40 от ЗЗО, системата генерира справка за месеците без здравни вноски, в която са посочени дължимите суми за внасяне за съответните месеци, ведно със законната лихва, съгласно чл. 107 от ЗЗО.
По отношение способите за погасяване на публичните вземания същите са изброени изчерпателно в чл. 168, т. 1-7 от ДОПК. В т. 1-4 е указано, че публичното вземане се погасява, когато е платено, чрез прихващане или по давност и опрощаване. В чл. 171, ал. 1 от ДОПК е предвидена 5-годишна давност, считано от 1 януари на годината, през която е следвало да се плати публичното задължение. Погасителната давност не заличава задълженията за внасяне на осигурителните вноски, а прави невъзможно принудителното им събиране. Съгласно чл. 173 от ДОПК, вземанията се отписват, когато са погасени по давност. В случая няма започнала процедура по установяване или събиране на невнесените суми, поради което не може да има произнасяне на компетентен орган по отписване на задълженията, които са погасени по давност.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

осигуряване на лице упражняващо свободна професия

1_52/26.02.2007г.Чл.4,ал.3,т.1Чл.40,ал.1,т.2 от ЗЗООтносно: осигуряване на лице упражняващо свободна професияУважаема госпожа …………,Във връзка с Ваше запитване, заведено с вх. ………….вДирекция „Обжалване и управление на изпълнението” –

Прилагане нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/

ОТНОСНО: Прилагане нормите на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ и Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ В Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна

данъчно третиране по Закона за данъка върху добавената стойност на дейността по предоставяне на концесия на обект – публична общинска собственост и концесия за добив на подземни богатства

Изх. № 24-32-356Дата:04. 02. 2008 г. Относно: данъчно третиране по Закона за данъка върху добавената стойност на дейността по предоставяне на концесия на обект –

ilac hakkında