2_ 1071/13.10.2015г.
КСО -чл.4, ал.3, т.4 ;
чл.4, ал.4;
чл. 6, ал.7 и 9;
чл.9, ал.2, т.5;
чл.10;
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2 и 5 ;
НООСЛБГРЧМЛ- чл.1, ал.1 и 2;
чл.3, ал.3;
Поставяте следните въпроси:
1. Лице – земеделски производител, осигуряващо се за Фонд „Общо заболяванеи майчинство“, след излизане в болниченсамо здравни осигуровки ли трябва да заплаща или да се осигурява за всички рискове?
2. Във връзка с това необходимо ли е да се подава декларация, с която да се уведоми НАП и в какъв срок?
3. Лице, осигуряващо се като земеделски производител, включително за „Общо заболяване и майчинство“има ли право да кандидатства по Европейски програми за земеделските производители?
4. При евентуално одобрение на проект по Европейска програма, губи ли се правото на обезщетение за майчинство?
5. В кои случаи се губи правото на обезщетение за майчинство?
В съответствие с компетентността на Националната агенция за приходите (НАП) и действащата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл.4, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО).
Осигурителните вноски за тези лица са изцяло за тяхна сметка и се внасят авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал.7 от КСО).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лицата се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход. Окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния осигурителен доход в размерите за фонд “Пенсии“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и в размерите за фонд “Общо заболяване и майчинство“ за самоосигуряващите се лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на данъчната декларация.
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл.6, ал.9 от КСО).
Съгласно чл.9, ал.2, т.5 от КСО,за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Регистрираните земеделски стопани са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 във връзка с чл.6, ал.7 от КСО и се осигуряват по ред, определен в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл.1, ал.1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ, задължението за осигуряване за лицата по чл.4, ал.3, т.1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване. Разпоредбата на чл.10 от КСО, регламентира, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал.2, т.5 от КСО (периодите на временна неработоспособност, бременност и ражданеи отглеждане на малко дете).
Осигурителни вноски не се внасят от самоосигуряващите се лица, които са осигурени за общо заболяване и майчинство за времето, през което са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете и при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст, през които не са имали право на парично обезщетение (чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ).
Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определени със ЗБДОО, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО; регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Здравноосигурителната вноска за лицата във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл.164, ал.1 и 3 от Кодекса на труда (КТ) и отпуск при осиновяване на дете от 2- до 5-годишна възраст по реда на чл.164б, ал.1 и 4 от КТ, се дължи върху минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица; осигурителните вноски за лицата, които се осигуряват за своя сметка, се внасят до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, върху минимален осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, съответно за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, определен със ЗБДОО за съответната година (чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО).
Следователно, за периодите на временната неработоспособност, регистриран, земеделски стопанин, който се осигурява и за общо заболяване и майчинство и не полага личен труд като такъв, няма да дължи осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, а само за здравно осигуряване на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО.
Следва да имате предвид, че упражняването на трудова дейност на лицата по чл. 4 от КСО, се установява от органите по приходите на НАП за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез извършването на проверки или ревизии.
Въпросите, свързани с правото да получавате обезщетение за майчинство не са от компетентността на НАП.
Компетентен да изрази становище по тези въпроси е Националния осигурителен институт.