2_855/03.05.2010г.
чл.4, 10 от КСО
ОТНОСТНО: Осигуряване на управителя на ЕООД при прекъсване на дейност
В Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението”, отдел „Данъчно – осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх.№
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че еднолично дружество с ограничена отговорност има служителка, която излиза в отпуск поради временна неработоспособност поради бременност, ражданев последствие в отпуск за отглеждане на малко дете. Поради икономическата криза след нейното излизане в болнични фирмата временно ще преустанови търговската дейност. През този период следва да се внасят здравни осигуровки и подава декл. Обр.1 за тази служителка. Фирмата е регистрирана по ЗДДС, поради което следва да се подават и нулеви декларации.
Въпросите, които отправяте са:
1. Ще се счита ли подаването на декларациите и внасянето на здравни осигуровки за дейност на фирмата и за трудова дейност на управителя по реда на КСО?
2. Ще следва ли управителя задължително да се осигурява по договор за управление и контрол през този период?
Предвид това, че във фактическата обстановка не е посочено дали управителя има уговорено или определено възнаграждение, дали той е и съдружник в дружеството или има назначен управител, който не е съдружник в това дружество, изразявам следното принципно становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Лицата, упражняващи трудова дейност като собственици или съдружници в търговски дружества, в случаите когато нямат сключен трудов договор с дружеството, могат да се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО и/или по чл.4, ал.3, т.2 от КСО,т.е. като изпълнители по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
Ако управителя на ЕООД упражнява трудова дейност, има сключен договор и в него има уговорено възнаграждение или с решение на Общото събрание му е определено такова, той следва да се осигурява по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, т.е. по договор за управление и контрол върху не по-малко минималния месечен осигурителен доход по основни икономически дейностии квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
Когато собствениците на търговски дружества упражняват дейност с личен труд в дружеството, те подлежат на задължително осигуряване за инвалидност, поради общо заболяванеза старост и засмърт по чл.4, ал.3, т.2 от КСО, като самоосигуряващи се лица.
В осигурителното законодателство липсва дефиниция на термина „упражняване на трудова дейност”.
В практиката (писма № 26-1159-1/14.09.2004г. на НОИ и № 94-00-299/09.03.2007г. на МТСП)за самоосигуряващите се лица,в частност съдружниците в търговски дружества се е наложило следното определение:
„Упражняване на трудова дейност е всяко действие на съдружника, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството – сключване на договори, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т.н. От това произтича и задължението на съдружника за осигуряване.”.
‘