законосъобразното сключване на трудови договори със съдружниците са извън компетентността на Националната агенция за приходите.

2_863/06.06.2011 г.
КСО -чл.4, ал.1, т.7, ал.3, т.2, чл.6, ал.7
НООСЛБГРЧМЛ – чл.1, ал.2, чл.2, ал.3
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че с договор за възлагане на управление сте назначен за управител на три дружества. В договоритене е уговорено фиксирано месечно възнаграждение.
Въпросът, който поставяте е: „Имате ли правода сключите отделни трудови договори с всяко едно от дружествата, като в първото сте назначен на четири часов работен ден, а в другите две – на два часа дневно.
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното принципно становище:
Кръгът на лицата, които подлежат на осигуряване е определен в чл.4 и чл.4а от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества се осигуряват по реда на чл.4, ал.1, т.7 и/или ал.3, т.2от КСО, т.е. като лица по договори за управление и контрол и/или като самоосигуряващи се лица.
Съгласно чл.4, ал.1, т.7 от КСО, изпълнителитепо договориза управление и контрол на търговски дружества са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Ако тези лица упражняват дейност по управление и с договор или учредителен акт е договорено или определено възнаграждение, подлежат на осигуряване по този ред. Ако обаче такова не е определено, въз основа на изрично сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или на друго правно основание, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. по установения за самоосигуряващите се лица ред.
Съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества подлежат на задължително осигуряване заинвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство, съгласно чл.4, ал.4 от КСО. Редът за осигуряването им еопределен в Наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българскитеграждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
На основаниечл.6, ал.7 от КСО, лицата по чл.4, ал.3, т.2 от КСО дължат авансово и изцяло за своя сметка осигурителни вноски върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер надохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. Окончателният размер на месечния осигурителен доход от самоосигуряващите се лица се определя за периода, през който са упражнявали трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
В хипотезата, в която едно лице, упражнява едновременно дейност като самоосигуряващо се лице на няколко основания, в случая като съдружник в три ООД, намира приложение разпоредбата на чл.2, ал.3 от НООСЛБГРЧМЛ, според която, самоосигуряващите се лица, които извършват дейности на различни основания, внасят авансовите си вноски за едно от основанията по избор на лицето.
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл.1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ).
В хипотезата в, която лице упражнява дейност по договор за управление и контрол, в едно от дружество, а в другите две упражнява дейност като самоосигуряващото се лице, то следва да имате предвид, че лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО внасят осигурителните вноски върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход като спазват реда,определен в чл. 6, ал. 10 от КСО:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Продължителността на работното време е част от съдържанието на трудовия договор и се определя съобразно разпоредбите на Кодекса на труда (КТ). Уговарянето на работа през определени дни от месеца и/или за непълно работно време е правна възможност, уредена също с разпоредбите на КТ.
Правата и задълженията на страните по договорите за управление и контрол се уреждат съгласно изискванията на Търговския закон и Закона за задълженията и договорите, поради което наличието на подобна клауза в договор за управление и контрол е без юридическа стойност за осигурителния режим на лицето, изпълнител по договора.
Предвид изложеното, когато отношенията между страните, свързани с управлението на търговското дружество не са уредени по Кодекса на труда, а е сключендоговор за възлагане на управлението по чл. 141, ал. 7 от ТЗ, осигуряването е по описания по-горе ред.
Без оглед гореизложеното, следва да имате предвид, че въпросите относно законосъобразното сключване на трудови договори със съдружниците са извън компетентността на Националната агенция за приходите.
За отговор по тези въпроси може да се обърнете към Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на която е предоставенцялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности.

Оценете статията

Вашият коментар