КСО, чл.5, aл. 4,КСО, чл.9, aл. 3, т. 2,НАРЕДБА Н-8, чл.2, aл. 1

5_23-22-280/11.03.2015 г.
КСО, чл. 5, ал. 4 , чл. 9, ал. 3, т. 2;
Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г., чл.2, ал.1;
В запитването не е изложенафактическа обстановка, а са приложени Предложение от ………………………. за издаване на предписания и Решение …………… на Сливнишкия районен съд.
Съгласно фактологията от Съдебното решение, на 24.04.2009г. ……………………….е издал Заповед за уволнение на ……………….. Г-н ……………… е възстановен на заеманатадлъжност, считано от26.11.2008 г.На главния счетоводител е възложено да изплатиполагащото са обезщетение, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 1 от Закона за въоръжените сили на Република България (ЗВСРБ) (отм.).
Съгласно текста на чл. 134,ал. 1 от ЗВСРБ (отм.), при отмяна на освобождаването от съда кадровият военнослужещ има право на обезщетение в размер на месечното му възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време е работил на по-нископлатена работа, той има право да получи разликата във възнагражденията.
От съдебно-счетоводната експертиза е видно, че през периода 07.05.2008 г. -31.12.2008 г. …………….. е работил в ГД „Гражданска защита“ и е получавал брутно месечно възнаграждение ……….. лв.при същия работодател през периода01.01.2009 г. -27.04.2009 г. брутното месечновъзнаграждение е в размер на …………….. лв.
Месечното възнаграждение за длъжността , която е заемал ………………. предиосвобождаването от работа е в размер на ………………. лв. за периода 07.05.2008 г. -31.12.2008 г. и ……………. лв. за периода 01.01.2009 г. до 27.04.2009 г.
Г- н ……………….е предявил иск работодателят да бъде осъден да внесе дължимите осигурителни вноски за Държавното обществено осигуряване за периода 07.05.2008 г. – 21.07.2009 г, както и пълния размер на вноските за периода 26.11.2008 г.-27.04.2009 г., като се позовава на разпоредбите на чл.246 от ЗВСРБ (отм.) и чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО.
Съгласно текста на чл.246от ЗВСРБ (отм.), задължителното обществено осигуряване на военнослужещите се осъществява при условията и по реда на Кодекса за социално осигуряване, като средствата са за сметка на държавния бюджет.
Съдът счита, че така направените искове са недопустими като се мотивира по следния начин: „Същите (дължимите вноски) са публично задължение на ответника към трето неучастващо в производството лице. Заплащането на осигурителни вноски от работодателя е негово задължение към осигурителния орган, като неизпълнението им е основание за ангажиране на административно-наказателна отговорност на работодателя. Поради липса на активна процесуална легитимация у ищеца за предявяване на този иск, производството по него следва да бъде прекратено.“
В запитването не поставяте конкретни въпроси, поради което предоставям следното принципно становище:
На основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето,
през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1от КСО са били без работа порадиуволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи.
Осигурителни вноски се дължатот датата на уволнението до възстановяванетона работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. За периодите, през ксоито лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
По същия ред се внасят осигурителни вноски и в случаите, в които лицето не е възстановено на работа, но уволнението е признато за незаконно от съда.
Осигурителните вноски за периода на уволнение са в размера за фонд „Пенсии”, в зависимост от категорията труд..
Доходът, върху който се внасят осигурителни вноски за времето на оставане без работа след незаконно уволнение не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход за съответната професия по основната икономическа дейност на осигурителя.
За периода на незаконното уволнение, който се зачита за осигурителен стаж, не се внасят здравноосигурителни вноски на основание на горепосочената разпоредба.
В случаите на възстановяване на работа след незаконно уволнение, работодателят следва да представи в компетентната териториална дирекция на НАП декларации съгласночл. 5, ал. 4 от КСО за целия период, през който лицето не е работило – от уволнението до възстановяването му на работа и за периодите, през които е работилои е осигурявано върху по-малък осигурителен доход. Информацията се подава по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
Декларация образец № 1 “Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл.2, ал.1 от Наредба № Н-8/2005 г.) се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход като в т. 12 “Вид осигурен” от декларацията се попълва код 18.
В случай, че осигурителят не е на централизирано разплащане на осигурителните вноски, същият имазадължение даподаде и декларация образец № 6 (приложение № 4към чл. 2, ал. 2 от Наредба№Н-8/2005 г.), в която дадекларира дължимите осигурителни вноски.
Функциите и правомощията на Националната агенция за приходите са разписани в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Съгласно текста на чл.3, ал. 1, т. 2 от ЗНАП,агенцията установява публичните вземания за данъци и задължителни осигурителни вноски по основание и по размер. Националната агенция за приходитеобезпечава и принудително събира публичните вземания, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗНАП.
В правомощията на съответната компетентна ТД на НАП попада контролът по внасянето на вноски и подаванетонадекларации по Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.

Оценете статията

Вашият коментар