2_553/11.04.2011 г.
КСО -4, ал.1, т.7,чл. 5, ал. 2,чл.6, ал.2, т.3 и ал.3 и 7
ОТНОСТНО: Социално осигуряване науправител на еднолично търговско дружество
От изложената в писмото Ви фактическа обстановка става ясно, че управителят на еднолично търговско дружество няма да полага личен труд в дружеството, а само дейност по управление и контрол. В договора между дружеството и управителя е записано, че „собственика не заплаща първоначално възнаграждение на управителя. След изтичане на една година от съществуването на дружеството, собственика може да определи възнаграждение на управителя”. Този срок е изтекъл и възнаграждение на управителя не е определено и няма да бъде определяно.
Въпросите, които поставяте са:
1. Има ли правило от каквото и да е правно естество, което задължава управителя да заплаща и/или да му се начисляват осигуровки?
2. Оставянето на управителя като материално отговорно лице и издадения електронен подпис на името на фирмата и на името на управителя едновременно, с който се предават документи към НАП и държавната администрация, и се извършва електронно банкиране, предполага ли полагането на личен труд на управителя в дружеството?
3.Кои дейности влизат към частта „Управление и контрол” по договор за управлениеи контрол, и непредполагат полагането на личен труд на управител по такъв договор?
С оглед изложената от Вас фактическа обстановка и предвид нормативната уредба изразявам следното становище:
Основополагащо за възникване на осигуряването е упражняването на трудова дейност.
Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Когато управителят на ЕООД упражнява трудова дейност като изпълнител по договор за управление и контрол на търговското дружество и има определено и/или договорено възнаграждение се осигурява социално по реда на чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). За целите на осигуряването такъв договор се приема за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител. Лицата по чл.4, ал.1, т.7 от КСО се осигуряват за всички осигурени социални рискове върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на съответното търговско дружество и квалификационна група професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, съгласно чл.6, ал.2, т.3 и ал.3 от КСО.
Когато собственикът няма сключен договор за възлагане на управлението на дружеството или не получава възнаграждение за положен личен труд и/или не му е определено такова, осигуряването му следва да се извършва по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Съгласно цитираната разпоредба лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Тези лица са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.
В КСО няма дадено легално определение за понятието „упражняване на трудова дейност”, но в практиката е прието, за такава да се приема всяко действие от страна на съдружника по поводфункционирането надружеството.
Следователно ако управителя има сключен договор за управление и контрол и по решение на Общото събрание на търговското дружество или с договора му е определено и/или договорено възнаграждение, то осигуряването следва да се провежда по реда на чл.4, ал.1, т.7 от КСО, а ако полага личен труд в дружеството и/или дейност по управление и контрол, за която няма определено или договорено възнаграждение, то осигуряването е по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО.’